"Тимур” е автор на блога Тимур и неговите командоси (създаден октомври 2009). Около 50-годишен. Семеен, с едно дете.

По образование е инженер. Има сериозен опит на ръководни позиции в сферата на производството.

Познава добре поведенческата психология, особено в отношенията на работното място (на всички нива). Негови материали – под псевдонима "Тимур” – са публикувани във вестник „Сега”. Има статии и в други издания, но под истинското си име.

Участва(ше) във форума "Кариери” и дори извоюва въвеждането на задължителна регистрация там.

Любимият му автор е руснака Александър Никонов.

1. Защо Александър Никонов е любимият ти автор?
Най-вече заради твърдата му позиция срещу лицемерието, което ни залива отвсякъде и което често се бърка с хуманизма. Никонов е един от малкото автори, посмели ясно да заявят, че феминизмът вече не е борба за равенство, а за привилегии, че понякога „политкоректността” е доведена до абсурд и че всъщност голяма част от последното поколение емигранти в някои западни страни са чисто и просто обществени търтеи. Разбира се – и заради изключително увлекателният му стил на писане.

2. Блогът ти сигурно не е спонтанно хрумване, но какъв беше поводът да започнеш?
Идеята за блога ми бе подхвърлена по време на дискусия във форума на „Кариери”. Там една от участничките директно ме попита:”Тимуре, защо не си направиш собствен блог, а ни караш непрекъснато тук да отсяваме зърното от плявата?” И реших да опитам.

3. Защо избра "Тимур и неговите командоси” – защо не само Тимур? Защо изобщо Тимур?
„Тимур и неговите командоси” е съвременна руска комедия, в която синът на престъпен бос живее в Лондон, но поради проблеми със сигурността баща му го изпраща в родината, заедно с професионална охрана. Получило елитно английско възпитание, детето решава да използва „командосите” си, за да помага на онеправданите, но поради някои особености на света, в който живеем, винаги постига обратен резултат. Нещо като осъвременена версия на „Дон Кихот”. Понякога и аз имам усещането, че се боря срещу вятърните мелници на ежедневието ни.

4. Защо няма реклами на блога ти?
Идеята за блога бе той да е място, където човек да получи съвет или просто добро настроение, без да бъде смущаван. Малко като английски клуб или като да седнеш пред камината с чаша уиски в ръка. Рекламите биха развалили атмосферата. Впрочем, затова и не допускам остри коментари.

5. За кого пишеш блога си?
За всеки, който иска да научи нещо или просто да се усмихне.

6. Кога последно научи нещо ново за управлението? А за живота?
Е, май беше преди пет години, когато спасих един работник от уволнение – жена му бе избягала с детето в чужбина, той бе започнал да пие много и дойде пиян на работа. Аз говорих дълго с него и заложих авторитета си, че ще го изправя на крака. Успях, но три месеца по-късно той организира стачка с главното искане да бъда уволнен. Причината – забраних му да слуша музика на работното му място от съображения за безопасност.
Дотогава само бях чувал, че няма ненаказано добро.

7. Какви според теб са хората, които те критикуват?
Две групи – едните искат от мен да стана по-добър, другите – да ми припишат собствените си грешки. Едната от групите се състои почти изцяло от българи, няма да уточнявам коя.

8. Когато правиш грешки, на какво се дължат те?
На предоверяване на околните. Стремя се да не го правя често.

9. Какво са за теб твоите пари? Какво правиш с тях, как ги управляваш?
За мен парите са инструмент, чрез който мога да получа много от нещата, които бих искал да имам. Управлението им не е проблем, понеже в работата си правя същото с чужди пари. Впрочем, ако се налага служебно да поема значителен финансов риск, винаги преди да взема решение си представям за миг, че парите са лично мои. Този подход не ме е подвеждал никога досега.

10. Какво е отношението ти към хората с много пари?
Абсолютно същото, както и към тези с малко пари. А ако някой откровено парадира с финансовото си благополучие – просто се старая да не му обръщам внимание.

11. Защо има хора с много знания и опит, но малко пари?
За да спечелиш много пари (по сравнително честен начин), не се изискват знания и опит, а предприемчивост. Бих я охарактеризирал както усет, склонност към преценен риск, „отвореност” към новото, решителност, малко безскрупулност и невероятна работоспособност. Често тези качества са по-присъщи на бившия спортист, отколкото на университетския професор.

12. Защо покрай Прехода някои хора забогатяха, а други затънаха в бедност?
Освен гореизброеното – поради наивност и липса на елементарни правила на играта. В джунглата оцеляват хищниците, а по-голямата част от нас са възпитавани да живеят в стадо (без да влагам обиден смисъл в това).

13. Доколко е възможно да се печелят добри пари, ако нямаш подходящи "наследствени” връзки (завещани от авторитета на мама / тате / дядо)?
Трудно, но е възможно. Зависи какво е готов да жертва човек – време, нерви, личен живот и т.н. Димитър Бербатов и Веселин Топалов са два примера за законно забогатяване без отказ от достойнство.

14. Може ли парите да са част от оценката за даден човек като цяло?

От оценката за човека – не. От оценката за качествата му – да.

15. Някога искал ли си да имаш собствен бизнес? Защо?
Е, аз имах – преди двадесет години. Занимавах се търговия, докато влязох в полезрението на едрите играчи – и понеже по ред причини не можеха да ме отстранят грубо, направиха го елегантно – пуснаха ваучери, които важаха само за магазините на конкуренцията. Тогава аз нямах нито опита, нито необходимия капитал, за да оцелея на силно ограничения пазар. Впоследствие реших, че предпочитам да съм директор в известна компания, отколкото собственик на квартална бакалия. Вероятно съм сметнал, че средата ще бъде друга. Общо взето се оказа точно така.

Източник: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/