Фен-клуб на Тимур и неговите командоси
Saturday, 16.12.2017, 10:04
Welcome Гост | RSS
Начало | Тийм билдинг | Регистрация | Вход
Вход


Сайт меню

Категории
Тийм билдинг [16]
Manager's Survival Guide [7]
Наръчник по кариерно оцеляване [29]
Съмнителното удоволствие да живееш в България [20]
Хумор [23]
Хумор 2 [2]
Приказки [4]
Криминале [6]
Фантастика [5]
Другата страна на образованието [9]

Статистика

Total online: 1
Guests: 1
Users: 0

Main » Articles » Тийм билдинг

Терминатор BG: Бунтът на машините
Ако Георгиев си беше стоял в България, всичко това вероятно изобщо нямаше да се случи; но доставчикът се обади, че новото оборудване било готово и представител на клиента трябвало да дойде на тестовете. Ето защо оперативният мениджър и Главният се качиха на самолета и отлетяха за Франция – първият – за да гледа как работи машината, а вторият – да наблюдава как първия гледа как работи… Абе малко сложно е за обясняване, но то с всички авангардни методи за управление е така. Впрочем, след кацането в Париж Главният изведнъж реши да започне разглеждането от бутиците по Шан-з-елизе и прати подчинения си мениджър да се оправя сам и евентуално да му се обади, ако нещо се обърка. Понеже подобно действие от страна на Георгиев (да поиска помощ от шефа си)би било равносилно на професионално харакири, той като истински самурай кимна отривисто и както винаги обеща всичко да е ОК. Естествено, както винаги Главният не му повярва, но двамата си стиснаха ръцете и се разделиха.

За времето на отсъствие на шефа да ръководят бяха оставени търговският мениджър Стефанов и главната счетоводителка Петрова – с равни права на неофициални прокуристи и ясното обещание, че ако някой обърка нещо, ще го отнесат и двамата. Те също само кимнаха.

Понеже и така двамата изпълняваха обичайните си задължения, остана да се разберат кой да върши работата на Георгиев. След дълги спорове Стефанов прие, че бил кавалер и пое прякото ръководство, а глупостите останаха за Петрова. В смисъл – всеки ден главната счетоводителка събираше работниците и им четеше избрани текстове от Светото мениджърско писание – например, как Христос с два хляба и три риби (или обратното) нахранил сума ти хора, а някои тук се оплакват, че не могат да изкарат месеца с цели триста лева заплата… Или как оня другия разделил морето и минал с народа си по сухото дъно… Изобщо – иновации и лидерство, дето се вика, само да има човек желанието.

А Стефанов сложи на главата си пластмасова каска и се погледна в огледалото – приличаше на поредния президент или премиер, тръгнал да открива обекти и да си прави евтин пиар – но изглеждаше дори по-идиотски. От друга страна, бе поел ангажимент, а бе човек, който спазва обещанията си (и най-вече – който се бои да го обвинят в безхаберие) и затова учтиво помоли главния механик да му покаже къде е това прословуто производство, чиято продукция той продава вече пет години… ? Човекът го упъти, Стефанов оправи каската, прекръсти се и тръгна…

… - Не може повече така – въздъхна немският манипулатор в ъгъла – Карат ни да бачкаме по дванайсет часа на ден, а в Кодекса на труда пише, че не може повече от осем без специално нареждане…
– Ти пък кога си им чел Кодекса? - усъмни се един италиански робот – Според мен ти даже собствената си инструкция за работа не си виждал, че какво остава за…
– Прав е колегата – обади се и една холандска автоматизирана система – Цял ден прехвърляш заготовки, а ако изпищиш – веднага ти затягат гайките. А и аз искам на дискотека, да послушам малко чалга, да видя някоя манекенка на живо…Казват, че бедрата им били по-дълги от буталото на хидравличния ми цилиндър.
– Да, ама манекенките ходят с мутри – блесна с познанията си италианския робот, чиито оператор имаше общо седем обеци в ушите си и много ги разбираше тези работи – Като те почнат с бухалките, ще ти изтече всичкото масло…
– Решено! – обади се изведнъж старият съветски повдигач от ъгъла, който имаше оперативна памет колкото съвременен калкулатор, но бе експерт по правата на трудещите се – Правим си профсъюз и вдигаме стачка. Аз ще формулирам исканията, ако ме изберете за председател на профсъюза – което, като се има предвид произхода ми, изобщо не буди съмнение…

В цеха Стефанов завари група работници, които възбудено, обсъждаха нещо. Когато го видяха, всички се втурнаха към него.
Половин час по-късно търговският мениджър набра телефона на оперативния си колега. Георгиев вдигна с известно закъснение, явно продължавайки да води ожесточен спор с някого:
– Изобщо не е „биен” и аз не съм „д’акор”, да вземете да го оправяте докато е време , че мога ли аз ваш’та маман… Кажи, бе Стефанов – че съм малко зает тука, не можем да достигнем зададените параметри…
– Колега – отчетливо каза търговският мениджър – роботите се разбунтуваха. Имат искания и…
– Абе я им кажи на работниците, че като се върна – само на искания ще ми станат… Извинявай – КОЙ каза, че се е разбунтувал?
– Роботите.
– Да бе - и на мен ми се стори, че спомена машините… Връзката нещо не е добре. А?
– Роботите, казах. Правилно си чул.
Независимо че му вървеше роуминг, Георгиев мълча почти десет секунди. После започна бавно:
– Стефанов, да разбирам ли, че програмните стругове и фрези са вдигнали въстание, взели са теб и Петрова за заложници и поставят искания…? Това ли се опитваш да ми кажеш?
– Абе не точно, но по смисъл е вярно.
– Колега – тонът на Георгиев бе станал изведнъж по-мек – Виж, знам, че пиеш по една гроздова вечер. Не отричай, виждал съм те да купуваш домати и краставици за шопска салата. Впрочем, може и по две да пиеш – лошо няма. Но да минеш на твърди наркотици без да предупредиш колектива си е направо безотговорно.
– Ама, колега, виж сега, то си е самата истина…
– Да, да, разбира се… И Петрова ли ги видя?
– Да, до мен е. Искаш ли да потвърди?
– Не – искам и двамата да отидете на добър психиатър – още днес. Стефанов – и веднага заключи всички компакт-дискове в бюрото си и хвърли някъде ключа – да не почнеш да ги мяташ и да убиеш някого, ако внезапно станеш агресивен.
– Ама те наистина… Не ми ли вярваш?
– Вярвам на всяка твоя дума – Георгиев знаеше, че с луди не се спори – Добре, прочети ми исканията им…?
– Първо – осемчасов работен ден с две почивки за пушене.
– Няма проблем – като се върна, всички ще изпушат. Друго?
– Масло само от Германия, от българското ги хващало разстройство… Да сме извикали някой чалга изпълнител да попее в цеха (това се поддържа и от работниците), да се обръщаме към тях на „ви”, да им се дава ежедневно кисело мляко….
– Стефанов, извинявай, ама наистина си луд.
– Не бе - това го измисли оня съветският повдигач, той им е лидер на синдиката в момента – каза, че никакви искания не звучали солидно без това за млякото.
– Колега, според мен ако се наспите добре с Петрова – веднага ще престанете да чувате гласове…
– Лесно ти е на теб – промърмори търговският мениджър – а нашите ги приеха и в КНСБ„ и в „Подкрепа”. Тази сутрин даже прахосмукачката на чистачката подаде молба за приемане. Много са популярни… Аз исках да се обадя направо на Главния, но Петрова не ми разреши – нямало да повярва.
– Е, то и аз не ви вярвам, но… Хайде, наспете се и ми се обади утре сутринта да докладваш развитието на ситуацията.

На другия ден обаче на Стефанов изобщо не му беше до обаждания – представители на пресата вече бяха обсадили завода и се очакваше посещение от социалния министър. Междувременно роботите бяха успели да узаконят синдиката си и сега настояваха за преговори с ръководството. Твърдяха, че всъщност те вършели най-тежката работа, а хората само натискали разни копчета и вземали големи заплати. С последното търговският мениджър не беше съвсем съгласен, но…

Когато социалният министър пристигна, един румънски телфер (произведен в град Мангалия) веднага започна да се оплаква:
– Голяма дискриминация, бе бате! Ония там, от Европата, дето уж били пълни автомати, слагат детайли по едно кило. А ние, понеже нали – стара система сме били, примитивни един вид – местим по половин тон. И като се оплачеш, веднага почват – ами сложи си по-сложно управление, научи се да правиш нещо по-така… сякаш аз ако можех, точно тука щях да работя. Ама ще взема някой ден да осъдя държавата в Страсбург и тогава… Бате, я дай десет лева, че нещо много са ми гладни малките лагерчета…
Със застъпничеството на министъра екипите на медиите бяха допуснати в завода и пред тях машините разкриха едно нечувано зверство – техен колега (пневматичен манипулатор) бил изоставен в задния двор на завода под предлог, че бил си отработил амортизационния срок. Седял там и тъжно виел към луната - и рядко някой добър човек тайно му носел по купичка грес. Обаче една нощ двама жестоки механици дошли с гаечните ключове и… Камерите фиксираха няколко едри сълзи от машинно масло.

Веднага бе създадено Дружество за защита на бездомните роботи, като то даде възможност на всеки желаещ да си осинови по някоя машина. Естествено, това си беше чиста лудост – какво ще правиш с подобно нещо вкъщи? Но се оказа, че осиновяването било символично – роботите си оставали в завода, а за тях пак трябвало да се грижат работниците. Но ако случайно някой робот излезел от режим и осакатял човек – е, тогава само някой да посмеел да пипне „чуждата” машина…
Докато слушаше всичко това, Стефанов на няколко пъти се изкуши да последва съвета на Георгиев за психиатъра. Обаче просто напомни на Петрова, че е неин ред да се обади на оперативния мениджър. (Да звънне на Главния не посмя никой – така де – бунт на машините, медии, събитие номер 1 в България – и заради подобна дреболия да безпокоиш шефа, докато се разхожда по Шан-з-Елизе? Да беше поне нещо от рода на Фукусима, а то…)

Георгиев вдигна на секундата и любезно попита колежката си дали е чела много Артър Кларк напоследък. После преминаха към Робърт Шекли и така постепенно стигнаха до същината на въпроса.
– Искат да одобряват ведомостта за заплатите – мрачно съобщи Петрова – Искат и предпазно облекло. Е, аз им уших по една покривка и вечер им я мятам върху дисплеите, но пак са недоволни. Заплашват да влязат в политиката. Много им харесва да дават интервюта.
– Е, политик-робот едва ли ще е нещо ново у нас, но все пак…
– Георгиев, ти се бъзикаш, обаче тук вече три неформални сдружения ги подкрепят. И страница във Фейсбук си имат. Впрочем, издигнаха и ново искане – искат уволнението ти.
– Искат КАКВО?
– Ами не си ги имал за хора, държал си се дистанцирано от тях, не си искал да ги приемеш за част от екипа си… Преди малко го казаха по новините.
– Е, аз всъщност вече свършвам с това приемане тук… Кажете им, че утре си идвам и лично ще обсъдим всичко. Значи, в момента никой не работи?
– Е, не – хората си работят. Нямат избор, нали семейства хранят. Прехвърлят по няколко тона дневно на ръка, понеже роботите стачкуват.
– Чакай, нещо не мога да схвана… Нали каза, че е пълно със синдикалисти, преса, министри и какво беше още…? Те не се ли намесват да защитят хората?
– Е, Георгиев – и ти сега… Кой го е грижа за хората? Нито е екзотично, нито някой ще плати за подобно нещо. Виж, бунтът на машините си е медийно събитие.
- Утре си идвам – мрачно повтори оперативният мениджър – Кажи им на тези анджаклами, че дотогава трябва да са ликвидирали синдиката и да си работят както обикновено. Иначе …

На следващия ден около обед пред портала спря зеленият пасат на Георгиев. За пръв път от доста години работниците почти му се зарадваха, но отдалече, понеже самият вход бе блокиран от репортери и синдикалисти. Щом видяха оперативния мениджър, всички те се втурнаха към него:
- Господин Георгиев, смятате ли да започнете преговори с роботите…?
- Истина ли е, че сте накарали нещастните машини да работят без първоначално обучение…?
- Търсите ли си вече нова работа?
Георгиев поклати глава:
- Всъщност, дойдох си по-рано по друга причина – обадиха ми се, че има изтичане на дезоксирибонуклеинов газ. Много е токсичен и предизвиква трайни увреждания. Можете да отразите как ще ликвидираме последствията и лично да се убедите как правим всичко, за да предпазим…

Но наоколо вече нямаше никого. Георгиев за миг се почувства Остап Бендер, а после махна с ръка към пасата си. От колата излезе мазен циганин, пардон - необезмаслен ром, за да бъдем политкоретни в духа на съвремието и тона на водещите телевизии.

Десет минути по-късно оперативният мениджър вървеше из цеха и на висок глас обсъждаше с „партньора” си цената на скрапа. Роботите притихнаха.
– Абе бате – започна изведнъж циганинът – Ако ми ги дадеш всички накуп, ще има десет процента за теб. Да си стискаме ръцете и да пускам момчета да разглобяват, а?
Роботите потрепериха от страх, понеже повярваха напълно. Впрочем, щом чуха за десетте процента, работниците също не се усъмниха. Да не говорим, че за миг дори самият Георгиев изпита леко изкушение…

– Стават недоразумения понякога – започна колебливо съветският повдигач – у нас навремето така затриха десетина милиона души, но… случва се. Мисля, че ако някой отчете грешките си и обещае да не ги повтаря повече, трябва да му се даде още един шанс. Естествено – той леко понижи глас – аз с удоволствие ще предоставя пълен списък на нарушителите на реда и резюме на изказванията им. Дори не възразявам да бъда пребоядисан в някой по-демократичен цвят….
Това, което казаха или си помислиха останалите роботи – по-добре да не го пиша, понеже тук понякога четат и непълнолетни…

…То пак добре, че Бербатов най-накрая премина в нов отбор и това погълна цялото медийно внимание – когато Главният се върна, всички бяха забравили за инцидента. Само Георгиев за всеки случай назначи един механик от малцинствата – ей така, да напомня на някои да си знаят мястото.

И те не го забравиха, така че човечеството за пореден път беше спасено.
Category: Тийм билдинг | Added by: Boyanova (21.12.2012)
Views: 213 | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]
Търсене

Приятели на сайта
  • Create a free website
  • Online Desktop
  • Free Online Games
  • Video Tutorials
  • All HTML Tags
  • Browser Kits

  • www.teambuilding.do.am © 2017