Фен-клуб на Тимур и неговите командоси
Saturday, 16.12.2017, 09:55
Welcome Гост | RSS
Начало | Тийм билдинг | Регистрация | Вход
Вход


Сайт меню

Категории
Тийм билдинг [16]
Manager's Survival Guide [7]
Наръчник по кариерно оцеляване [29]
Съмнителното удоволствие да живееш в България [20]
Хумор [23]
Хумор 2 [2]
Приказки [4]
Криминале [6]
Фантастика [5]
Другата страна на образованието [9]

Статистика

Total online: 1
Guests: 1
Users: 0

Main » Articles » Съмнителното удоволствие да живееш в България

Изберете българското!
Сутринта Председателят се събуди с ясното усещане, че това не е обикновен ден и едва десет минути по-късно си спомни защо – днес щеше да ходи на концерт на Фил Колинс. Нещо повече, той самият бе осигурил националния стадион за целта.


Взе душ, изпи кафето си както винаги на балкона, а после слезе пред блока, където го чакаше служебната му кола. И тук го очакваше първата изненада – вместо любимия му мерцедес до тротоара бе паркиран син москвич „Алеко”, а вътре шофьорът се усмихваше виновно.


– Гоше, това някакъв майтап ли е? – заплашително попита Председателят.
Шофьорът сви рамене:
- Извинявай, шефе, но началникът на гаража настоя…Каза, че не си струвало да даваме пари за немски коли, а тази била сглобявана у нас…
Председателят мислено си отбеляза, че вече има вакантна позиция в Съюза, а после въздъхна и кимна на шофьора да кара…


Улисан в ежедневните грижи, дори не усети кога е станало пладне. И понеже още не бе успял да уволни началника на гаража, Председателят повика такси и му даде адреса на известен френски ресторант.
Портиерът го познаваше и кимна приветливо, но после внезапно прегради пътя му:
- Господин Председател, страхувам се че…Костюмът ви не е български, нали?
- Английски е – кимна с гордост другия – Но какво общо има…?
- Вече не може – обясни портиера – Пускаме само с облекло, произведено в България. То като гледам, май и вратовръзката ви…
- А, тя е шита в Русе – излъга Председателят – Даже пазя в къщи сертификат за произход. Честна дума!
- Абе - въздъхна портиерът – много прилича на италианска, но нейсе…Още помня как спаси ония дузпи. Влизай, все едно че не съм те видял.


„Всички ли са полудели?” – питаше се Председателят, докато тежко сядаше на стола и махаше на келнера. Той дотича веднага.
- Сьомга със сос беарнез – поръча с въздишка в опита си да прогони усещането за нереалност – И бутилка божоле.
- Съжалявам – келнерът беше учтив, но решителен – Вече не предлагаме чуждестранна кухня. А и защо с парите си да подпомагате норвежките рибари? Имаме чудесен славянски гювеч и боб в гърне, моля избирайте. Впрочем, имаме и каберне от Шато Горно Нанадолнище.
– Май нещо не съм гладен – въздъхна Председателят – Дай ми само едно уиски.
Когато му го донесоха, той отпи голяма глътка и едва не се задави – но преди да извика, разбра причината – и то беше българско.
За пръв път в живота си Председателят си тръгна, без да остави бакшиш.


До вечерта го крепеше само мисълта за концерта и се отпусна едва когато седна на официалната трибуна. А на сцената излезе конферансие:
– Уважаеми дами и господа, от името на организаторите на концерта искам да ви уведомя, че има малка промяна в програмата – за да подкрепим родните изпълнители, ние предпочетохме вместо Фил Колинз да поканим Доко Манатарката. Моля, посрещнете го с аплодисменти!


…Председателят се събуди от леко побутване.
- Извинете – младата жена срещу него се усмихваше – Трябва да ви гримирам, предаването започва след малко…
- Да, да – въздъхна Председателят – Май съм задрямал. Много се изморявам напоследък – все проблеми, проблеми…


Половин час по-късно той седна срещу водещата и тя веднага го атакува в характерния си агресивен стил:
- Господин Председател, не смятате ли, че идеята ви да спрете предаването на световен футбол за сметка на българския е антипазарна? Повечето хора плащат за кабелна телевизия, а останалите чрез данъците си издържат националната…Редно ли е вие да решавате за какво да дадат парите си?
Председателят въздъхна и започна както обичайно да обяснява, че нещата не били каквито изглеждат, че – да, проблеми имало, но точно чрез привличане на допълнителни средства…Но сам не си вярваше. По-скоро се чувстваше като едно време пред рамката на вратата, миг след като са му вкарали гол от центъра.

Или по-скоро – автогол.
Category: Съмнителното удоволствие да живееш в България | Added by: Boyanova (21.12.2012)
Views: 145 | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]
Търсене

Приятели на сайта
  • Create a free website
  • Online Desktop
  • Free Online Games
  • Video Tutorials
  • All HTML Tags
  • Browser Kits

  • www.teambuilding.do.am © 2017