Сутринта
Председателят се събуди с ясното усещане, че това не е обикновен ден и
едва десет минути по-късно си спомни защо – днес щеше да ходи на концерт
на Фил Колинс. Нещо повече, той самият бе осигурил националния стадион
за целта.
Взе душ, изпи
кафето си както винаги на балкона, а после слезе пред блока, където го
чакаше служебната му кола. И тук го очакваше първата изненада – вместо
любимия му мерцедес до тротоара бе паркиран син москвич „Алеко”, а вътре
шофьорът се усмихваше виновно.
– Гоше, това някакъв майтап ли е? – заплашително попита Председателят.
Шофьорът сви рамене:
- Извинявай,
шефе, но началникът на гаража настоя…Каза, че не си струвало да даваме
пари за немски коли, а тази била сглобявана у нас…
Председателят мислено си отбеляза, че вече има вакантна позиция в Съюза, а после въздъхна и кимна на шофьора да кара…
Улисан в
ежедневните грижи, дори не усети кога е станало пладне. И понеже още не
бе успял да уволни началника на гаража, Председателят повика такси и му
даде адреса на известен френски ресторант.
Портиерът го познаваше и кимна приветливо, но после внезапно прегради пътя му:
- Господин Председател, страхувам се че…Костюмът ви не е български, нали?
- Английски е – кимна с гордост другия – Но какво общо има…?
- Вече не може – обясни портиера – Пускаме само с облекло, произведено в България. То като гледам, май и вратовръзката ви…
- А, тя е шита в Русе – излъга Председателят – Даже пазя в къщи сертификат за произход. Честна дума!
- Абе -
въздъхна портиерът – много прилича на италианска, но нейсе…Още помня как
спаси ония дузпи. Влизай, все едно че не съм те видял.
„Всички ли са полудели?” – питаше се Председателят, докато тежко сядаше на стола и махаше на келнера. Той дотича веднага.
- Сьомга със сос беарнез – поръча с въздишка в опита си да прогони усещането за нереалност – И бутилка божоле.
- Съжалявам –
келнерът беше учтив, но решителен – Вече не предлагаме чуждестранна
кухня. А и защо с парите си да подпомагате норвежките рибари? Имаме
чудесен славянски гювеч и боб в гърне, моля избирайте. Впрочем, имаме и
каберне от Шато Горно Нанадолнище.
– Май нещо не съм гладен – въздъхна Председателят – Дай ми само едно уиски.
Когато му го донесоха, той отпи голяма глътка и едва не се задави – но преди да извика, разбра причината – и то беше българско.
За пръв път в живота си Председателят си тръгна, без да остави бакшиш.
До вечерта го
крепеше само мисълта за концерта и се отпусна едва когато седна на
официалната трибуна. А на сцената излезе конферансие:
– Уважаеми дами
и господа, от името на организаторите на концерта искам да ви уведомя,
че има малка промяна в програмата – за да подкрепим родните изпълнители,
ние предпочетохме вместо Фил Колинз да поканим Доко Манатарката. Моля,
посрещнете го с аплодисменти!
…Председателят се събуди от леко побутване.
- Извинете – младата жена срещу него се усмихваше – Трябва да ви гримирам, предаването започва след малко…
- Да, да – въздъхна Председателят – Май съм задрямал. Много се изморявам напоследък – все проблеми, проблеми…
Половин час по-късно той седна срещу водещата и тя веднага го атакува в характерния си агресивен стил:
- Господин
Председател, не смятате ли, че идеята ви да спрете предаването на
световен футбол за сметка на българския е антипазарна? Повечето хора
плащат за кабелна телевизия, а останалите чрез данъците си издържат
националната…Редно ли е вие да решавате за какво да дадат парите си?
Председателят
въздъхна и започна както обичайно да обяснява, че нещата не били каквито
изглеждат, че – да, проблеми имало, но точно чрез привличане на
допълнителни средства…Но сам не си вярваше. По-скоро се чувстваше като
едно време пред рамката на вратата, миг след като са му вкарали гол от
центъра.
Или по-скоро – автогол.
| 
