Доктор Иванов тъкмо привършваше обиколката в отделението, когато пред
портала на психиатрията спря полицейска кола. През прозореца той видя
как двама сержанти водят висок мъж и въздъхна. Отново „Дон Кихот”,
разбира се.
Сержантите въведоха човека в кабинета на доктора и застанаха от двете му страни. –
Пак ли бе, Дончо… Нали ти казах да си пиеш редовно лекарствата? Какво е
направил този път? – обърна се докторът към съпровождащите. – Първо
нападнал някакви монаси – обясни уморено единият – Тоест не точно
монаси, ами от ония – Свидетелите на кого беше там… Водели някакво
момиче и той се нахвърлил върху тях с дървен меч. – Това бяха магьосници – разпалено започна Дончо – Искаха да вземат душата й и да я продадат на дявола. – Не – поклати глава доктор Иванов – Това са … хм, сектанти. Те просто убеждават хората да вярват в същите неща като тях самите. –
А то не е ли същото ? – продължаваше упорито Дончо – Искат да й
откраднат младостта и радостта от живота. Това не е ли дело на Сатаната?
Доктор Иванов въздъхна. - Друго? -
После взел едно копие, качил се на трабанта и отишъл да се бие с
ветрогенератора на хълма – започна да разказва другият полицай – Мушкал
основата, докато охраната го изгонила. - Това беше един зъл великан – обясни Дончо – който кара хората да страдат. -
Хайде и ти сега… Обикновено съоръжение за производство на ток. Всъщност
то помага на хората да получават „зелена” енергия, да пазят ресурсите
на планетата… - Ами! – възрази Дончо – Аз говорих със селяните –
откакто този зъл великан и другарите му се появили тук, хората започнали
да плащат двойно. А те нямат пари и страдат, аз видях…
Доктор Иванов въздъхна отново. – Само това ли е? –
Не, за съжаление – първият полицай извади някакъв протокол – После
отишъл в офиса на господин Чорбаджийски - известният фермер, знаете го,
нали? Докторът кимна. Всички в града познаваха Чорбаджийски, животновъдът с червеното Ферари. -
Та значи – продължи полицаят – Влязъл нашият Дон Кихот при него,
размахал меча и го попитал защо овчарчето Райчо не е получавало заплата
вече шест месеца. Станал голям скандал - Чорбаджийски преговарял с
чуждестранни партньори, те се уплашили и попитали дали нашият човек не е
потомък на Спартак и да не би да смята да вдига ново въстание на робите
– изобщо, голяма каша. Добре че ни повикаха навреме. - Е, да, разбирам – много неприятно. -
Между другото – полицаят леко понижи глас - Господин Чорбаджийски
спомена, че смятал да говори с управителя ви и да поиска обяснение кой е
позволил на лудите да се разхождат свободно из града… - Е, негова си работа – сви рамене докторът – За моето място няма много кандидати. Къде да се разпиша за получаването…?
…Когато
полицаите си тръгнаха, доктор Иванов направи чай и сипа на двамата.
Дончо благодари, а после продължи разпалено да обяснява, че наоколо е
пълно със магьосници, великани и какви ли не други слуги на Злото, които
само дебнат хората, за да им причинят нещастие. Но скоро тайно
сложената в чая таблетка започна да действа, главата му клюмна и доктор
Иванов извика санитарите.
А после отиде до прозореца и дълго
гледа през него вечерните светлини на града, а в главата му се въртеше
на пръв поглед странен въпрос – наистина ли пациентът му е луд или…?