- Уважаеми
телезрители! Всички ние безкрайно се вълнуваме, понеже предстои финалния
кастинг са световното шоу „Размяна на премиери” и единият участник вече
е ясен: това е ръководителят на китайското правителство, господин… абе
малко му е сложно името, който се интересува, да провери в Гугъл.
Желание да смени мястото си с него изяви премиерът на една малка балканска страна и сега той е в нашето студио за да обясни мотивите си за това. И така:
- Господин Премиер, защо искате на застанете начело на китайската икономика и да управлявате един толкова голям народ?
- Ами то, хм,
как да ви кажа… Аз вече кандидатствах за Германия и Италия, но нещо не
ме харесаха – немците цитираха някой си Енгелс, който бил казал, че
всеки народ си заслужава управниците. Малко не ги разбрах– то ясно, че
не ме заслужават, но все пак, аз исках да помогна от все сърце, а те…
Както и да е.
А италианците
ми казаха, че и така имали проблем с емиграцията от Балканите и дори
един човек си било все пак допълнителна тежест. Та затова реших да се
пробвам тук.
- Да, но все пак Китай е доста голяма страна и…
- Е, че аз да не съм малък? Като ме дадат отблизо по телевизията, целия екран заемам. Това да е проблемът.
- Добре, а имате ли идеи как ще управлявате подобна страна?
- Е, имам
естествено – понатрупах малко опит напоследък. Като начало ще направя
някоя и друга магистрала и ще хвърля прах… тоест, асфалт де.
- Но в Китай имат достатъчно магистрали, при това – истински.
- Ами тогава ще
асфалтирам Великата китайска стена и ще я превърна в една важна
транспортна артерия, свързваща…каквото там свързва. Казват, че се
виждала и от космоса, а аз обичам да ме забелязват отдалече.
- А после?
- После… Ще им
реформирам съдебната система (у нас малко не се получи) и ще я направя
по-ефективна. Например, когато Цецо (това е един мой човек, много
свястно момче) направи операция „Наглите наркопласьори”, гарантирам, че
поне половината от заловените ще получат условни присъди, а за начало
това никак не е малко.
- Господин Премиер, при сегашната съдебна система в Китай тези хора ще бъдат просто разстреляни.
- Стига бе! А процентът от оборота за… Искам да кажа, не е ли малко жестоко и против европейските ценности?
- Китай не е в Европа, господин Премиер.
- Да, да, вярно
– учихме го навремето в школата… Е, тогава ще преборя корупцията –
който открадне милион долара – три години затвор. Или дори пет, ако ги
открадне от държавата, а не от частно лице. Жестоко, но справедливо,
нали?
- Господин Премиер, ако в Китай някой бъде заловен в присвояване на милион долара, той ще бъде разстрелян.
- Сериозно? Ей,
тия хора патроните за нищо ги нямат – да не чуе президента, че страшно
ще се разстрои. Той е малко ловец де – и не гърми на какво да е. Обаче –
разстрел, казвате… Ами добре тогава – ще им ликвидирам Академията на
науките. Ще спестя малко бюджет, нали?
- Да, господин Премиер, безспорно – в момента Китай има най-големият бюджет за наука в света. Но дали хората ще ви подкрепят?
- Е, че защо да
не ме подкрепят – аз ще им говоря колко хубаво е било навремето при Мао
–хунвейбини, гонене на врабчета, глад и нисък холестерол, деца играят
вън (макар и гладни)…
- Господин Премиер, китайците уважават миналото си, но едва ли биха желали то да се върне. Предложете нещо друго?
- Ами те май
имаха някакви търкания с Тибет, доколкото си спомням…Да взема да съборя
барбекюто на Далай Лама? Това няма ли да ме направи по-популярен?
- Определено не, господин Премиер.
- Ами тогава ще
помагам на бизнеса да се развива. Имам там един приятел Ми Шо Циндаото
(това е марка тяхна бира, много популярна), та – обещал съм му
това-онова… Гонели го данъчни човека, искали да го проверяват…Ще помогна
това да не се случи.
Така де, за
какво са приятелите? Впрочем, като стана дума за приятели, вече съм
готов с проект за кабинета – все мои хора, проверени – колко сме яли и
пили заедно…
- Господин
Премиер, за такова нещо в Китай може да загубите поста си и дори вас
самият да ви… Макар че едва ли ще се стигне чак дотам. Все пак това е
само една телевизионна игра.
- Абе игра,
игра, ама избори идат и трябва да мисля за бъдещето си… Не – твърдо съм
решил – ако поне 40% от китайците ме поискат за премиер, ще стана! Не
мога да го откажа на хората.
- Господин
Премиер, току-що получихме резултатите от електронното гласуване. Един
милиард китайци не ви искат, трима са „за”, но IP-адресът е на една
психиатрична клиника и не знаем доколко можем да ги признаем за реални…
- Абе, един
познат с три гласа повече стана кмет – и те бяха на синовете му. Добре
де – като не си знаят китайците интереса – скоро ще ни дишат прахта. Аз
като изкарам още един мандат, нашата страна ще стане…ехе…
Горките китайци – не знаят какво изтърваха. Или избегнаха – зависи от гледната точка.
Разни народи, разни идеали….
|
