...Живял някога един руски помешчик, който имал много слуги – хранел ги,
давал им старите си поизносени дрехи, а по празниците дори им сипвал по
чаша водка. Освен това им дори им плащал – е, не много – вероятно
понеже пазарът на труда бил малко изкривен.
Но веднъж един от
слугите – Степан – преживял дълбока душевна драма; научил, че на
колегата му Иван плащат по пет рубли месечно, а той самият получавал
една. Неспособен да се бори повече със себе си, Степан отишъл при
господаря и помолил за обяснение. Още повече, че – според него – и той, и
Иван вършели една и съща работа.
Господарят се погладил по брадата, а после изведнъж посочил с ръка: - Ето, там минава каруца. Иди и питай човека какво вози, а като се върнеш, аз ще ти обясня за парите… След малко Степан докладвал, че в каруцата имало чували с картофи. - Аха – кимнал господарят – А къде ги вози? Степан изтичал и се оказало, човекът отива на пазара да ги продаде. - А на каква цена? – продължавал да пита господарят. Задъхан, Степан се върнал с информацията, че цената била три рубли за чувал. - А за две дали няма да ги даде? След малко Степан, вече едва държейки се на краката си, потвърдил. - Добре – пак погладил брадата си господарят – А сега извикай Иван. Когато другият слуга дошъл, господарят пратил и него да разбере какво има в каруцата. След минута Иван се върнал и докладвал: - Човекът вози картофи да ги продаде на пазара, един чувал струва три рубли, но аз го спазарих за две. - Е – обърнал се господарят към Степан – Сега разбра ли защо другите получават по пет рубли, а ти само по една…?
С
този стар анекдот се опитах да илюстрирам един много важен проблем в
мениджмънта – преразходът на управленчески ресурс. Всеки ръководител
разполага с определено време, което той разпределя примерно така – три
часа срещи с клиенти и партньори, три часа анализи, един час писане на
имейли и доклади, един час – контакти с четиримата му подчинени
началник-отдели. Тоест, по петнадесет минути на човек, през които той
трябва да бъде информиран как вървят нещата, има ли проблеми и какви
точно – и да даде инструкции как да се работи по решаването им. Ако
обаче на някой от подчинените му това време не е достатъчно, той
„изяжда” допълнително – тоест, управленчески ресурс. И на ръководителя
не остава нищо друго, освен да отложи някой от другите си ангажименти за
следващия ден, или да остане след работа, за да навакса загубата. Хора
сме и на всеки може да се случи, но когато това стане практика, босът
започва да се дразни.
„Аз съм неудобен за началника” – горчиво
споделят някои, без да осъзнават доколко наистина е точно така, но не
във влагания от тях смисъл. Добрият ръководител не изисква винаги да си
съгласен с него, понеже му трябва коректив – но не би приел вечно да
полага удвоени усилия заради нечие безхаберие.
Естествено, никой
не се ражда организиран, но това се учи – при добро желание, разбира се.
Също така не е добра идея да се опонира на началника заради самия спор –
колкото и да е търпелив, накрая той няма да издържи – отново заради
напразно изхабения ресурс. И ще осъзнае, че наистина не харесва този
свой подчинен. Вероятно няма да го каже директно, но когато стане време
за повишаване на заплатите…
Неразбирането, че времето и
психическата енергия на началника са ограничени, е съсипало безброй
кариери. Постарайте се вашата да не бъде добавена към тях.