Тънката връв, която удържа слона - Наръчник по кариерно оцеляване - Тийм билдинг

Веднъж гледах научнопопулярен филм за животните. Там показаха слон, вързан за една ограда с много тънка връв – толкова тънка, че едва ли би удържала и куче. Но огромното животно обикаляше само в определената му зона и изобщо не правеше опити да се освободи; щом усетеше и най-лекото подръпване, веднага се връщаше обратно.

По-късно водещият обясни, че в това няма нищо странно и че това поведение е резултат от специална дресировка – отначало завързват за голямо дърво малкото слонче с дебела верига, която то не може да скъса. Не че не се опитва; но скоро осъзнава, че усилията му са безсмислени. Впоследствие заменят веригата със здраво въже – просто така, за всеки случай. На практика почти няма опити за освобождаване, но ако все пак младият слон опита, той отново не успява.

А след известно време слагат обикновена връв – тя, естествено, не може да удържи слона, но това вече не се налага – той вече е вързан в съзнанието си. Знае, че не може да постигне нищо и дори и не се опитва. Инстинктът му за свобода е трайно блокиран.

Със същата тънка връв са ограничени и повечето от нас и тя се нарича „не мога”. И въпреки че това е любим похват на някои ръководители – да внушат на подчинените си, че са стигнали до тавана на развитието си и не могат да постигнат повече (често така се избавят от бъдещи конкуренти за мястото си или от загуба на ценни кадри) – в повечето случаи ние се „завързваме” сами. Не успях да се справя на тази позиция, значи... А дали просто не си бил твърде млад, а проблемите – по-сериозни от дебела метална верига? Да, обаче аз опитах на друго място отново и... Кой знае. Може би вече си бил обзет от съмнение в собствените сили, а може би все още въжето е било прекалено здраво за опита и уменията ти. Впрочем, у нас има доста позиции, на които и най-опитният мениджър трудно би се справил. Просто нещата са организирани по такъв начин. Е, разбира се, има мениджъри, който са се разминали с описаната техника за опитомяване и нямат съответните вътрешни бариери; те просто късат връвта и си отиват – но тази статия не е за тях.

Това, което се опитвам да споделя е, че човек не бива да слага равенство между представянето си на определена позиция (при това субективно оценено) и реалните си качества, които би могъл да прояви в по-подходяща среда. Или ако все още ги няма – съответно да ги придобие. Важното е да не допуска тънката връв на страха да го задържа към посредствеността.

Успех!