Това е една стара източна приказка, която си струва да бъде разказана
отново с надеждата да ни даде обяснение за част от проблемите в
кариерата ни.
…Имало някога една държава, управлявана от принц. Тя граничела с
море, а на около километър от брега бил разположен остров, на който
живеели различни животни. Най-вече – маймуни.
Сред поданиците на принца имало доста ловци и понякога те вземали
лъка и стрелите, сядали в лодките и отивали до острова, за да убият
дивеч. Дълго дебнели в гъстата растителност, като се надявали крясъците
на маймуните да не ги издадат. Това обаче се случвало често и в яда си
ловците започвали да стрелят по самите маймуни.
Паднали доста жертви, но се появили и герои. Една маймуна била
толкова ловка, че не само не позволявала да я улучат, а дори понякога
дори улавяла летящите към нея стрели. А после правела недотам прилични
жестове към ловците.
Слухът за ловката маймуна се разнесъл в цялата държава и накрая
стигнал до ушите на принца; а той бил човек, който обичал
предизвикателствата. Ето защо се качил на кораб с охраната си от около
стотина стрелци и потеглил към острова.
Маймуните видели слизащото на брега множество и побързали да се
скрият - с изключение на една, разбира се – особено ловката. Тя
предпочела да седи на клона и да гледа спокойно към приближаващите се.
Свитата спряла на около петдесет метра от дървото, а принцът попитал
– това ли е онази маймуна, дето…Приближени му се вгледали внимателно и
потвърдили. Тогава принцът заповядал на най-добрия стрелец да убие
маймуната.
Човекът се прицелил, пуснал стрелата и… маймуната я уловила с ръка. Всички ахнали.
„Брей, то било вярно бе – възкликнал принцът – Я ми подайте лъка и стрелите.”
Ако била толкова умна, колкото и ловка, тук маймуната трябвало бързо да се скрие в гората. Тя обаче просто се изплезила.
Принцът пуснал стрелата и маймуната отново я уловила. А после се
обърнала и показала онова, червеното, на което обикновено сядала.
Всички притихнали ужасени, но принцът избухнал в смях. После
заповядал на цялата си охрана да се нареди един до друг и по негова
команда да стреля едновременно. Когато били готови, той махнал с ръка.
Е, маймуната уловила две от стрелите и дори успяла да избегне
десетина. Но всички останали попаднали в тялото й и тя паднала мъртва на
земята….
А сега да направим изводите – добре, вие имате талант и очевидно
превъзхождате в нещо важно заобикалящите ви. Трябва ли за това да научат
всички? Едва ли. Когато срещнат уникален талант, хората реагират по два
начина – първо се питат могат ли да го използват за свои цели и ако се
окаже, че – не, почват да му завиждат. И информират принца, разбира се –
или управителя на фирмата, но в доста негативен контекст – този се
мисли за незаменим, не дава дума да му се каже и т.н.
А босът също е човек, но да мерите уменията си с него е вече опасно –
той има инструментите на позицията си. Да му отправяте
предизвикателство, особено пред свидетели, е огромен риск за кариерата
ви. Подобни неща не се прощават.
Тоест, звездите светят ярко, но бързо падат – поне в офиса е така.
Преценете дали временното гъделичкане на егото струва колкото кариерата
ви, която вероятно ще провалите. Бъдете сигурни, че дори да сте в
състояние да избегнете и стоте стрели, „принцът” ще доведе хилядна
армия. Тук нещата стават доста лични и той няма да ви прости.
А стрелите винаги летят от него към вас и практически никога –
обратно. Не го забравяйте, ако искате да се радвате на дълъг кариерен
живот.
| 
