Когато едно интервю за работа бъде преполовено и кандидатът вече е
разказал всички свои постижения – реални или мними – в един момент той
бива запознат с особеностите на позицията, за която кандидатства. После
му дават възможност да задава въпроси и … Уж всички са чели инструкции
как да се държим на интервю, но природата взема своето и кандидатът
започва да пита – а ще имам ли право да правя това, а онова, а да вземам
решения, а … и какво ли не още. Някои се сещат да поискат информация и
за бъдещите си отговорности, но обикновено пропускат покрай себе си
отговора с прословутия български оптимизъм – абе аз да спечеля, пък
после все някак ще се оправя…или поне ще намеря оправдание.
Само
че правата и отговорностите са двете страни на една и съща монета –
управлението – и не могат да бъдат разглеждани поотделно. Връзката между
тях се илюстрира много добре от печалната история за смъртта на Езоп.
Помните ли я?
… За дадени уместни и работещи съвети на
господаря си Езоп получил свобода. Заедно с това - едно от най-големите
права – това на свободно придвижване. И макар че вече бившият му
господар го молел да остане при него, Езоп предпочел да упражни правото
си – и заминал.
Малко по-късно обаче успял да си спечели омразата
на завистниците (повярвайте ми – за човек, на когото от разстояние му
личи, че е умен, това изобщо не е трудно) – и бил наклеветен, че е
откраднал някакви съдове от храма. И тук възникнала сериозна дилема.
Езоп
бил освободен твърде отскоро и не било съвсем ясно роб ли е все още или
вече не е. Обществото нямало единно мнение по въпроса, а това било
много важно. Проблемът бил, че според древногръцките закони свободният
човек и робът отговаряли по различен начин пред закона – първият можел
да бъде престъпник, вторият – не. Да осъдиш на смърт роб било все едно
да убиеш кучето си, че влязло в къщи и изяло хляба. Един хубав бой – да,
но екзекуция…?
От друга страна, за кражба от храма свободният
човек бил хвърлян от висока скала – имал е отговорността да спазва
законите и не го е направил. Май тогава не са вярвали много в
превъзпитанието.
И понеже не могли да преценят, предложили на
Езоп сам да реши как се самоопределя – като роб или като свободен човек.
Ако е първото – да сваля дрехата, за да получи полагаемите се удари и
да се връща при бившия си господар, а ако смята, че е свободен – с
всичките му там права – на скалата.
Както знаем от историята, Езоп казал, че е свободен човек и сам скочил от скалата… с което за него всичко свършило.
За
нас обаче не е, понеже непрекъснато виждаме около себе си опити на
ръководители да получат повече права и да отхвърлят отговорностите,
които са неделима част от тях. Вероятно много от тях го правят и поради
факта, че изборът им уж не е публичен, както този на великия баснописец.
Само че обикновено единствено те самите си мислят така – а в
действителност всички наоколо виждат как съответният началник доброволно
се позиционира като роб, поради отказа си да поеме отговорност. А –
логично – робите никой не ги уважава. Ако имат в ръцете си оръжие или
власт, предизвикват страх – но това е временно. В един момент
инструментът за респектиране им бива отнет и тогава те будят само
презрение и съжаление.
Но дори и да остане в ръцете им, само
чрез всяване на страх в подчинените не можеш да се утвърдиш като лидер –
някой, за когото екипът е готов да мине през всичко. Ако бъде принуден
да го направи, но ще е заради заплахата и всеки негов член непрекъснато
ще се оглежда и ще се опита да кривне настрани от пътя към целта. А
накрая изобщо ще забравят накъде са тръгнали и просто ще чакат нещо да
се случи и да ги отърве от тирана. Така не се регистрират значителни
постижения, колкото и често по пътя да се говори за иновации, съвременна
организация и т.н. Робите по душа просто не могат да бъдат лидери, а
само – водачи на други роби.
Така че – когато на следващото
интервю ви дадат думата, внимавайте какво ще питате. Понеже впоследствие
със сигурност ще ви се наложи да се позиционирате – като свободен човек
или…