Фен-клуб на Тимур и неговите командоси
Saturday, 16.12.2017, 10:03
Welcome Гост | RSS
Начало | Тийм билдинг | Регистрация | Вход
Вход


Сайт меню

Категории
Тийм билдинг [16]
Manager's Survival Guide [7]
Наръчник по кариерно оцеляване [29]
Съмнителното удоволствие да живееш в България [20]
Хумор [23]
Хумор 2 [2]
Приказки [4]
Криминале [6]
Фантастика [5]
Другата страна на образованието [9]

Статистика

Total online: 1
Guests: 1
Users: 0

Main » Articles » Наръчник по кариерно оцеляване

Негативните емоции
Продължение на публикацията: "Правилните въпроси"

И така – продължаваме да си задаваме „правилните” въпроси. В предишната статия събрахме информация за проблема и стигнахме до заключението, че той е сериозен. А после?
След това стигаме до отчаянието – че не знаем какво да правим. Тук ще си позволя едно отклонение.

Аз деля приемливо успешните мениджъри на два условни типа – „тигри” и „мечки”. Първите нанасят впечатляващи удари, предизвикват възхищението на управителя – но редуват силни и слаби изяви и никой не може да предскаже каква ще е следващата. Вторите имат сравнително равномерно представяне. За „тигрите” резултатът е начин да получат похвала, за „мечките” той е единствено важното. Тоест, говорим за различна степен на зрелост на мениджъра. Обикновено всички започват като „тигри” и – ако имат късмет – завършат като „мечки”. Много интересно е какво ще се случи, ако мениджъри тип „тигър” и „мечка” бъдат принудени да се състезават – обикновено първият бързо взема преднина, после другият постепенно го настига, надминава го с лекота и … първият остава да лежи задъхан на пистата. После се изправя с наведена глава и – ако има късмет – почва да променя мисленето си. Обикновено обаче няма.

„Тигрите” се отчайват много лесно, понеже са психически неустойчиви и силно се влияят от оценката на околните. „Мечките” са повече реалисти. Но и едните, и другите могат да стигнат до извода, че не знаят как да продължат.

Само че в това няма нищо срамно. Аз самият винаги казвам „не знам”, ако не са ми известни поне 80% от отговора (иначе има риск да подведа питащия). Само че повечето хора не са изживели комплексите си, страхуват се да поискат помощ и влизат във фазата на страха.

”И какво ще стане сега с мен?” Логично е да се отговори – най-много да ме уволнят. За някого това не е проблем, понеже получава привлекателни оферти средно веднъж на два месеца (със сигурност познавам поне един). За други е. Но едва ли ще бъдете уволнени за това, че сте забавили някакъв доклад с два дни. Или че не сте направили анализа, който… Тук има доста вярна рецепта за успех – никога не забравяйте какви са основните ви функции. Ако сте производствен мениджър – осигурете достатъчна като количество, евтина и качествена продукция. Ако сте търговски мениджър – много поръчки с добра печалба за фирмата. А че не сте успели да подготвите ефектна презентация на тема „мисия” или „иновации” … или в склада нямало надписи… не е толкова важно. Ще ви критикуват, но ще ви простят. Никога не забравяйте обаче за какво точно са ви назначили. Тоест, първо се научете от какво наистина си струва да се плашите. Правете разлика между смисъла на обвиненията и тона, с който са казани. Последното често е просто театър.

Но как да разберем къде е истината? Много просто. Визирайки човека, от когото смятате, че идва опасността за вас, винаги си задавайте въпроса: „А какъв интерес има той да се проваля?” Ако не намерите разумен отговор, значи виждате призраци. А ако намерите… проверете. Възможно е просто така да ви се струва.

Следващата фаза е гневът. Ако го насочите „навътре”, той става деструктивен, понеже се превръща в самообвинение. Никога не го допускайте! Вие не сте лоши (некадърни, некомпетентни, невнимателни и т.н.) Вие сте избрали (до момента) неправилна линия на поведение. Тя обаче не е част от вас и може да я промените още от утре.

Гневът трябва да е насочен навън, но не адресиран към конкретна личност, която е виновна за проблемите ви, а по-скоро като към жури, което първият път ви е подценило. Но сега ви се дава втори шанс и… Докажете се, а после решавайте да мразите или не. Вероятно вторият път ще получите исканата от вас оценка и всичко ще бъде забравено. Но гледайте на всичко като на състезание, не като на война. Разликата е, че на фронта накрая не си стискат ръцете. На ринга обаче винаги го правят.

И когато мотивиращият гняв ви обземе напълно, не се борете с него, напротив – насладете му се. А после внимателно изработете план за действие, който да премахне проблемите, поставили ви в тази неприятна ситуация. Разбийте го на точки, запишете го и сложете срокове.

И с изненада ще установите, че гневът всъщност вече си е отишъл и започва истинската работа.
Category: Наръчник по кариерно оцеляване | Added by: Boyanova (08.12.2012)
Views: 110 | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]
Търсене

Приятели на сайта
  • Create a free website
  • Online Desktop
  • Free Online Games
  • Video Tutorials
  • All HTML Tags
  • Browser Kits

  • www.teambuilding.do.am © 2017