Противно на всички глупости, които обикновено се пишат в мотивационните
писма ( как мечтаем да станем част от „най –успешната фирма”, да работим
в „среда с европейско мислене”, на „намерим своята професионална
реализация” – и редица други шаблонни изрази, от които вече и на ЧР-те
им се гади), човек започва работа, за да получи пари. Е, ако може и
някои други благинки – власт, престиж, служебен автомобил, обучение на
Малдивите и т.н. – но това са все неща, които се купуват. Никой още не е
заявил, че иска да работи, за да подобри здравословното си състояние
например. Значи пак става дума за пари.
Лошото е обаче, тези пари
някой трябва да ги даде, а той обикновено не гори от желание да го
направи. Особено пък в частния сектор, където собственикът наистина вади
необходимите средства ако не от джоба си, то поне от банковата си
сметка. А това е доста болезнен процес.
Срещу вас работи и
инфлацията, която иначе била много полезна за икономиката на страната и
стимулирала предприемаческия дух. Не споря, така е. Обаче за да има сили
да стимулира, тя яде от заплатите ви. При това понякога – доста лакомо.
Сред
желаещите да повишат заплатата си има някои привърженици на екстремални
методи, които аз не препоръчвам – например, за забиеш байрак в двора на
фирмата и да почнеш да събираш дружина за стачка. Или да доведеш
невръстните си деца (смесени с няколко комшийчета за масовост) и да ги
вкараш да ореват кабинета на директора – че нямали какво да ядат. Или ти
самият в почивката да седнеш с една шапка да просиш под палмата в
коридора, протягайки ръка към всеки минаващ мениджър...Или да кажеш, че
утре напускаш.
Драматично и вълнуващо, но неефективно – ще ви изгонят
като мръсни котета. Никой не обича екстремистите, поне в тази част на
света.
Някои пък използват своите природни дадености, за да
впечатлят когото трябва и успяват да получат по-висока заплата. При
хората размножителния период трае през цялата година и ако подобна
размяна става не на крайградската магистрала, а например – в мотела до
нея, обществото приема това за относително нормално. Завистниците няма
да ги броим. Но за съжаление, методът далеч не е приложим за всеки.
А
да поискаш повишение на заплатата от началника си, понеже ти бил чичо –
за това не се изисква особен акъл, за да заслужава обсъждане. Пък и
той, чичото, обикновено сам се сеща за такива неща.
Тоест, остава
общия – и за жалост, най – разпространен случай – да си поискате
увеличение на заплатата, понеже (според вас) го заслужавате.
Тук са важни три неща:
1.Да се мотивирате добре.
2.Да изберете правилно времето и мястото на разговора.
3.Да решите предварително как ще реагирате, ако ви откажат.
Да караме поред.
Основният
момент, който веднага трябва да избиете от главата си е, че някой
трябва да ви даде повече пари, понеже вие се нуждаете от тях. За
съжаление това си е ваш личен проблем. Нуждите на хората са доста
разтегливо понятие – за един е важно да има паница супа за обед, за друг
– да си пребоядиса яхтата. Работодателят не е социален работник и целта
му не е да ви „дава хляба” (както някои по-комплексирани предприемачи
обичат да изтъкват), а да купи труда ви. Ако не разбирате това – че
говорим за пазар и сделка – няма смисъл да четете по–нататък. Вие самите
ще купите ли по-скъпо доматите от някоя баба на пазара, за да облекчите
старините й? Ще платите ли двойно от съжаление? Едва ли. Така че не
очаквайте подобна лудост и от другите.
Така че подготовката
започва със събиране на данни – защо вие заслужавате по-висока заплата?
Инфлацията е едно обяснение, но с него може да постигнете (в най-добрия
случай) компенсирането й. А ако искате повече?
Извадете длъжностната
си характеристика, а ако не сте поискали такава или не я пазите, оценете
критично собствената си интелигентност. Понеже там черно на бяло е
записано за какво точно ви се плаща. Ако практиката показва, че вие
вършите два пъти повече, много лесно е да сравните и на един лист да
запишете кое е допълнително извършваното от вас. Това е първото ви
оръжие.
(Ако обаче се окаже, че не изпълнявате всичко написано в
тази длъжностна характеристика, отстранете несъответствието преди да
отворите дума за по-висока заплата – или ако вината не е ваша,
подгответе ясни доказателства за това).
После направете списъци
на всички ваши добри постижения и провали. Опитайте се да изчислите
какво са донесли те на фирмата ви и помислете как може да го докажете.
След това потърсете обективни извинения за провалите. Продължавайте да
водите тези списъци до самото обсъждане на заплатата. Там ще извадите
първия списък – с постиженията, а другия – с оправданията, ще знаете
наизуст. Вече имате второ оръжие.
Понеже не сте забравили за
третата точка, почнете внимателно да следите обявите за работа. Ако
прецените, че няма абсолютно никакъв риск да бъдете заловен,
кандидатствайте на няколко места – и ако можете – спечелете. Това е и
резервен вариант, и аргумент във ваша полза – по време на дискусията
може да споменете, че имате актуални предложения от други компании – но
без имена и подробности. Обаче – не блъфирайте и не си измисляйте.
Когато
сте готов с всичко това, обърнете се към прекия си началник с искане да
бъде обсъдено евентуално повишение на заплатата ви ( тук приемам, че
сте били достатъчно наивни да не поискате периодична атестация и това да
бъде записано в споразумение към договора ви – много хора не го
правят). Да речем, че вие сте един от тях.
Уточнявам – прекия
началник, не специалиста по човешки ресурси. Те после ще го обсъдят
заедно, но по-добре е инициаторът да бъде този, който пряко зависи от
качеството на работата ви. А да прескочите прекия си началник е опасно и
ще го настрои срещу вас. Само ако той категорично откаже още на
момента, едва тогава свийте рамене и кажете, че вземате нещата в свои
ръце.
Не настоявайте подобен разговор да бъде проведен днес или
утре – глупаво е. Началникът ви често няма властта да решава и трябва да
съгласува позицията си. Но поискайте да ви бъде посочена конкретна дата
в рамките на месеца. Ако изрично не ви го кажат, подчертайте, че искате
разговорът да се води в стаята на началника ви. Връх на простотията е
подобни неща да се обсъждат на двора или на вашето работно място. Освен
че ще ви прекъсват и няма да можете да изложите добре аргументите си,
по-добре е другият да е в обичайната за него среда – това отпуска и го
прави по-малко агресивен. Ако вие сте виртуалния домакин, той ще се
чувства като на вражеска територия и ще бъде много повече нащрек.
Що
се отнася до времето, отново – нека бъде след края на работното време,
ако е възможно. За вас е нищо да прекарате един час повече във фирмата,
но е важно съзнанието на събеседника да е освободено от текущите
проблеми. А и той няма да е в състояние да се измъкне просто така
(„хайде да го отложим, че ме викат в цеха”), ако почувства, че губи
позиции.
По време на самия разговор помнете, че най-сигурният
начин да получиш заем от банка е да докажеш, че всъщност нямаш нужда от
него. Затова не се молете, а любезно - но твърдо - искайте. Ползвайте
подготвените данни и подчертавайте непрекъснато, че просто сте
заслужили. Не си позволявайте сравнения с колегите ви и аргументи тип
„другите вземат повече за същата работа”. По този начин влизате в капан,
където един опитен мениджър лесно ще ви довърши. Хората не са еднакви и
това лесно се доказва – и то в каквато си поискаш насока. Затова
говорете само за себе си.
Не забравяйте, че за „разумно” се смята
увеличение с 15%, максимум до 20%. По-голямо ваше искане – дори да бъде
прието – ще ви постави в списъка на хората, на които трябва да бъдат
намерени евентуални заместници. Така че – дори и подобно увеличени да не
ви устройва, приемете го. Заложете на искане за по-чести подобни срещи,
но не и на прекалено голяма „стъпка”.
Ако договореното ви
устройва, благодарете с достоинство и активизирайте дейността си за
две-три седмици, за да се убедят, че не са сгрешили. Но бъдете много
внимателни към внезапно изникнало предложение да ви дадат някой „да
помага” (т.е. да го обучите като свой заместник). Подчертайте, че просто
не е необходимо и сега – мотивирани от полученото повишение – ще
намерите в себе си допълнителни сили и т.н...
Ако получите отказ,
свийте рамене и „не губете лице”. Просто декларирайте, че подобно
отношение силно ви демотивира - и толкова. Никакви други коментари или
заплахи за напускане от ваша страна.
Едва тук може бегло да
споменете, че подобен доход не ви позволява да живеете нормално. Кажете
това между другото и сменете темата.
За сметка на това споделете с
колегите си, че май ще сте принуден да си търсите нова работа, понеже
не можете да живеете с толкова пари, макар и да сте влюбен във фирмата.
Ако сред тях няма поне един доносник , значи работите в уникална за
нашите географски ширини компания. За достоверност помолете подобни
оплаквания да си останат между вас, но не преигравайте. Аз веднъж го
направих и наистина се наложи да сменя работата си, понеже от лоялност
към мен (!) никой не споделил с шефовете от чужбина, че може и да
напусна. Та им дойде като гръм от ясно небе, а колегите го отнесоха за
криворазбраната си солидарност.
В общи черти – това е. Пожелавам ви да го ползвате успешно.
|
