Фен-клуб на Тимур и неговите командоси
Wednesday, 20.09.2017, 01:20
Welcome Гост | RSS
Начало | Тийм билдинг | Регистрация | Вход
Вход


Сайт меню

Категории
Тийм билдинг [16]
Manager's Survival Guide [7]
Наръчник по кариерно оцеляване [29]
Съмнителното удоволствие да живееш в България [20]
Хумор [23]
Хумор 2 [2]
Приказки [4]
Криминале [6]
Фантастика [5]
Другата страна на образованието [9]

Статистика

Total online: 1
Guests: 1
Users: 0

Main » Articles » Manager's Survival Guide

Manager's Survival Guide - 4
3.2. Отношения с колегите на вашето ниво

Спомнете си с какво започнахме – вашето идване в компанията може и да отговаря на фирмения интерес, но почти сигурно засяга много лични такива. Тоест, каквото и да ви говорят, ако позицията ви е от една определено ниво нагоре, вие сте сред врагове. Това обаче не означава, че те открито ще ви посрещнат като такива.

Напротив – ще има много предложение да ви „помагат” (тук може да има кавички, а може и да няма – зависи от човека и интересите му). Но ние търсим само евентуалните проблеми – ако някой искрено ви хареса, толкова по-добре и за двама ви. За жалост обаче по-често ще ви харесат неудачниците, понеже повечето от тях или вече са се простили с илюзиите си (и нямат реална надежда да се издигнат), или просто търсят приятелство, за да получат нечие съчувствие. Така че това не решава проблема.

Ето защо първо се опитайте да разберете чии интереси засяга вашето назначаване и до каква степен. Тук отчетете не само власт, привилегии, а дори размера на заплатата си – ако той е по-голям от този на колегите ви, със сигурност те няма да се радват колкото вас. Всички, за които откриете подобен „интерес”, попадат в графата „подозрителни”. Трябва да сте приключили с подобен анализ за седмица-две, после вече ще е твърде късно.

Но да започнем от самото начало. Когато водите финални преговори преди назначаването, за какво настоявате? Пари? Естествено. Права да решавате? Категорично да, дори е по-важно от парите, понеже силно вдига „цената” ви в последствие. Други привилегии? Логично, но какви?
Умните хора искат това, което е абсолютно необходимо за работата им. Глупаците искат максималното, за да повдигнат самочувствието си. Да, лаптопът е необходим, но не абсолютно, ако същата работа може да ви върши стационарен компютър. Сим-карта за безплатни разговори –да, но не и нов апарат (това не са мои измислици, чувал съм подобни искания на интервю десетки пъти, основно от жени. На две от тях подобна алчност? глупост? – коства загуба на конкурса, понеже демострира изключителна елементарност на мисленето. Когато ви предлагат заплата 1500-2000 лв., не е хубаво да ставате нагли.) Персонална служебна кола? Внимание! Ако тя не е абсолютно необходима за работата ви и все пак ви я предложат, това със сигурност ще означава стоене в офиса до среднощ, идване на работа в събота и неделя, ако сте в производството – викане по средата на нощта...А такситата са малко по-скъпи и едва ли ще ви разкарват за дреболии. Да не говорим, ако колата е за общо ползване и трябва да возите с нея колеги (това се практикува много често и има скрита цел – ако един от екипа наистина трябва да остане след работа да довърши нещо, остават всички - без, естествено, да им се плаща. Но понеже ще им е скучно да седят на бюрата си просто в очакване, може и те да свършат това-онова – напълно безплатно.). Така че е въпрос на внимателна преценка.

Пропуснах ли нещо? Да – и то умишлено. Това е единственото нещо, за което аз съм се борил „със зъби и нокти” по време на договаряне. Не за заплата, бонуси или лаптоп – това може да се реши и на преатестация – а за най-важното: отделна стая.
Наличието на собствен кабинет решава автоматично две трети от проблемите с колегите. Нека разгледаме с какво ще се сблъскате, ако го нямате.

Първо, вие влизате в една изградена среда с установени (макар и неписани) правила. Всеки ваш опит да промените каквото и да било ще се възприеме като навлизане в чужда територия, т.е. – като агресия – и ще предизвика ответна негативна реакция. Например, възможно е две от колежките ви да започват деня с обстойна дискусия какво са готвили вчера – или какви оценки са получили децата им. Това, че подобни неща не ви интересуват и ви пречат да се съсредоточите, си е ваш личен проблем; ако се опитате плахо да възразите, веднага ще бъдете обвинен в безчувственост, капризничене и симулиране на работа – с две думи, ще ви обвявят за враг на цялото прогресивно човечество и ще ви намразят. Да не говорим какво ще се случи, ако вие пушите, а колегите ви – не, или обратното. Напрежението веднага ще увисне във въздуха.

Колегите ви ще имат възможност да наблюдават колко пъти на ден ви вика началникът и по-нетактичните от тях дори ще питат – защо? Да им отговорите, че не е тяхна работа, не върви. А ако все пак излезете да изпушите една цигара в коридора, изобщо не учудвайте, ако при връщането си заварите някой да проверява какво има на екрана на монитора ви – или в таскбара, или в любимите сайтове. Изобщо, все ще се намери някой с подчертано желание да се бърка в личните ви неща.
Но това, както се казва, са „бели кахъри”. Но ако ви се налага често да разговаряте с клиенти и партньори? Можете ли всеки път да излизате в коридора – или предпочитате после да бъде обсъждана всяка ваша дума, придружено с язвителни коментари и „доброжелателни” съвети? Едва ли.

Но най – лошото идва, когато си спомним, че всеки мениджър има подчинени. И ако във вашата фирма е възприета откровено идиотската „политика на отворените врати” (тоест, ако не знаеш какво да правиш, вместо да помислиш, ела ме попитай – понеже аз и без това нямам друга работа) – става страшно. Идва ваш подчинен супервайзор и споменава , че една тръба се е спукала. Всички колеги наблюдават реакцията ви. Трябва да сте строго делови и не можете да кажете нищо за майката на мотокариста, който я е блъснал. Често се намира някой (обикновено колежка), който да се намеси в разговора и да попита – а коя точно тръба? Не че знае какви тръби има в завода, но така – за обща информация. Излишно е да споменавам, че за проблема след по-малко от десет минути научава най-големият началник – преди още да сте успели да направите каквото и да било. И ако е нещо важно, той ви позвънява, а вие сте като в небрано лозе. Много приятна ситуация, спор няма.

Всички приказки, че когато хората работели в общо помещение, това улеснявало комуникацията, са откровени глупости. Става дума за обикновено взаимно шпиониране. Но дори и където това се смята за нормално – в САЩ например – има поне звукови прегради. Виждат ви, но не могат да ви чуят. Обаче родният бизнесмен това не го устройва – той иска именно да ви чуват, за да могат да му докладват. А той после да решава какво да прави с вас....
Так че – отделна стая – и голяма част от проблените ви са решени. Но не ставайте глупав да искате супер-обзавеждане и по този начин да дадете повод да ви откажат. Помнете, че в момента се борите да оцелеете. Оставете претенциите за след критичния период.

И с колегите е както с началниците – вероятно засягате нечии интереси и трябва бързо да се ориентирате чии точно. Ето защо настоявайте във всичко да бъдат установени ясни правила – кога, на кого и каква информация сте длъжен да предоставяте. За всичко друго – „моля, обърнете се към началника ми, нека той определи приоритетите ми и да даде нареждане”. Отговаряйки по подобен начин, ще се изненадате колко ще намалеят исканията към вас. Не забравяйте, че има хора, които предпочитат да ви поискат за N-ти път един файл, отколкото да го потърсят в компютъра си. А има и други, които много се надяват на шестия път да дадете нещо по-различно от петия, за да могат да ви обвинят, че укривате информация и саботирате работата им.
(аз самият имах папка в компютъра си, наречена (буквално) : „онова сведение, което днес или утре пак ще ми поискат от счетовоството, когато открият, че отново са го загубили” . Само че бях го изписал съкратено.)

Внимавайте с неформалните контакти с колегите и преди да ги допускате, винаги си задавайте въпроса: „аз и този човек имаме ли напълно съвпадащи интереси или не?” Ако е „не”, дистанцирайте се. Не знам има ли смисъл да уточнявам, че разширяването на пазарния дял на фирмата изобщо не е „общ интерес”. Нито намирането на нови клиенти, понеже ако за търговския отдел това означава бонуси, за производството може да е само много допълнителни главоболия, ако тези клиенти се окажат прекалено капризни. Така че преценявайте всеки път поотделно.

Неформални контакти с представители на противоположния пол в този критичен за кариерата ви период са абсолютно забранени. Дори да ви влече подобно нещо, повтаряйте си, че размножителният сезон настъпва по-късно. Впрочем, създаването на интимни отношения на работното място по принцип е лоша идея, но в първите месеца е просто недопустимо.

Както казах по-горе, през този период не можете да обсъждате с колегите си:
а/ други колеги и особено началници – в какъвто и да било аспект
б/ фирмената политика и правила
в/ синдикални проблеми – работно време, ниво на заплащане, извънреден труд и т.н.
г/ не можете да правите сравнения между сегашната си работа и предишните. За момента миналото е затворена страница
д/ свои политически, културни и обществени пристрастия
е/ чиито и да било решения и нареждания
ж/ лични проблеми, освен в изключителни случаи.

За осналото – припомнете си раздела „лична организираност”. И не забравяйте – лични сметки с колеги ще разчиствате след осмия месец, когато вече ще имате позиции да го направите. Дотогава се налага просто да изчакате, но когато моментът все пак дойде, не проявявайте излишна мекушавост – ако куче се е опитало да те ухапе и ти не го ритнеш, то ще опита пак. А това накрая става досадно.
Category: Manager's Survival Guide | Added by: Boyanova (08.12.2012)
Views: 173 | Rating: 5.0/1
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]
Търсене

Приятели на сайта
  • Create a free website
  • Online Desktop
  • Free Online Games
  • Video Tutorials
  • All HTML Tags
  • Browser Kits

  • www.teambuilding.do.am © 2017