Фен-клуб на Тимур и неговите командоси
Tuesday, 21.11.2017, 05:58
Welcome Гост | RSS
Начало | Тийм билдинг | Регистрация | Вход
Вход


Сайт меню

Категории
Тийм билдинг [16]
Manager's Survival Guide [7]
Наръчник по кариерно оцеляване [29]
Съмнителното удоволствие да живееш в България [20]
Хумор [23]
Хумор 2 [2]
Приказки [4]
Криминале [6]
Фантастика [5]
Другата страна на образованието [9]

Статистика

Total online: 1
Guests: 1
Users: 0

Main » Articles » Manager's Survival Guide

Manager's Survival Guide - 3
3. Отношения с колегите
3.1. Отношения с прекия началник


Има две възможности – или вие сте били избран/одобрен от бъдещия си началник, или не. Естествено, първият вариант е за предпочитане, тъй като привидно изисква просто да се отплатите за това с преданост и добра работа. Като начало това е достатъчно – но все пак внимавайте много с инициативите – самоубийствено е да накарате началника си да мисли, че се целите в неговото място. Вие трябва да бъдете в неговите очи верният самурай, готов да загине за господаря си (а не за страната/компанията изобщо). Но тук са много важни балансът и чувството за такт – ако началникът ви е като мен например, той няма да поощрява неформалните извънслужебни контакти. Така че преди да го поканите на печено агне, първо се убедете с какъв човек си имате работа. Във всички случаи инициативите за евентуално сближаване трябва да идват от него – ако не спазите това правило, ще ви приемат за обикновен подмазвач. Но ако видите, че началникът ви търси подобни неформални контакти, не отказвайте. Обаче не е добра идея да отидете заедно за риба и вие да почнете да го тупате по гърба и да го питате (уж нашега) – той за пръв път ли вижда въдица? Когато се върнете на работа, скоро и вие ще видите някои неща, които не би ви се искало. Повечето началници обичат да си играят на „демократичност”, за да видят колко ви ви е акъла и – образно казано – ако ви допуснат по-близо до себе си, няма ли „да им се качите на главата”. Така че – внимателно.

За няколко месеца вие със сигурност ще откриете, че във фирмата са се оформили (поне) два лагера и началникът ви принадлежи към единия от тях. Няма нужда да уточнявам, че и вие принадлежите към същия, но не го демонстрирайте натрапчиво и не влизайте в излишни конфликти с членове на „противниковия лагер”, само за да докажете предаността си. Ако го направите, ще си изградите имидж на вярно дворно куче – и на не особено интелигентен човек. Да не говорим, че ако в един момент вашият лагер се окаже губещ, вие – като по-дребна риба – ще го отнесете пръв. Изобщо, в тези начални четири месеца се пазете от каквито и да било публични изяви, особено не пряко свързани с работата. Най – голямата лудост е например да почнете да се държите като неформален синдикален лидер и да почнете да критикувате ръководството и установения порядък – макар че всички ще се „възхищават” на смелостта ви, до половин час някой вече ще знае, че се е появил нарушетел на спокойствието. Оттук до уволнението ви ще бъде просто една дълга агония. Но за това по-подробно в следващата точка.
Но дори да установите добри отношения с началника си, никога не парадирайте с това – който има очи, ще види. Не карайте някого да съжява, че е надценил интелигентността ви.

Далеч по-лошо е ако са ви назначили без да вземат мнението на прекия ви началник или още по-лошо – въпреки него. Тук се включва и често срещаното получаване на работа с връзки.
В този случай вие сте като парашутист, спуснат тила на врага и когато се приземите, виждате насочените автомати на противника. Този виртуален взвод се командва от прекия ви началник, а него просто го сърби езикът да изкомандва „огън!” – но за момента му е забрането. Запомнете – само за момента.

Какво може да ви спаси в подобна ситуация? Първо, ясно да декларирате, че смятате това, че не са искали мнението на началника ви, за крайно несправедливо. И двамата знаете, че не е така - ако го бяха питали, сега нямаше изобщо да сте тук, но така е прието – слабият пръв протяга ръка. Ако сте наблюдавали хищници от един вид, които се бият помежду си, най-често всичко завършва с това, че по-слабият ляга по гръб и открива най-уязвимата част от тялото си. И тогава се задейства заложеният от природата механизъм за запазване на вида – щом сте признали водещото положение на другия, имате право да оцелеете. Може сравнението да е малко грубо, но е точно. Вие имате месец–два да убедите началника си, че признавате властта му, че обаждането на кмета е било да ви помогне да не умрете от глад, а не да ви даде възможност да правите всички във фирмата на луди на принципа – „вие знаете ли на кого съм човек?” - и т.н. Ако началникът ви е сравнително умен човек, той няма да ви повярва напълно, но ако го убедите, че не сте конкурент за мястото му и ви е все тая кой ви е началник, най –тежкото вече е минало.

Естествено, подобно „убеждаване” не става с клетви тип „шефе, повярвай ми, аз таковато, никога...”. Това са глупости. Просто дайте да се разбере, че сте твърдо убеден, че ако сменят началника ви и дойде друг, той ще доведе със себе си свои хора и вие може пострадате. Това е най-важният момент при излагането на аргументи, ако искате да ви повярват – вашият събеседник трябва ясно да вижда логиката ви и най-вече – изгодата, което имате да твърдите точно това. Друг начин за убеждаване няма, поне в подобни ситуации.

Но така или иначе, докато влезете в рисковия период на „шестия месец” , вие не можете да решите кардинално проблема. Ето защо се опитайте максимално да изчистите отношенията със началника – какво се очаква от вас и успявате ли да го дадете. И друго – в този вариант забравете за всякакви „лагери”, неформални конфронтации и т.н. Стойте настрани от всичко подобно и повтаряйте, че се интересувате само от пряката си работа. Ако се намесите в нещо подобно, попадате между два огъня – „противниците” искат да се разправят с вас, понеже ги атакувате, а за началника ви това е прекрасна възможност да се отърве от вас. В такава ситуация обикновено се стига до негласно споразумение, че трябва да бъдете отстранен. И точно това ще се случи, мога да ви го гарантирам.

Има и един, най – неприятен вариант – началникът ви от самото начало категорично е решил да се отърве от вас. Когато осъзнаете това (а то не бива да е по-късно от втория месец), решете дали мястото ви си струва битката. Ако да, започнете директна конфронтация, строго формални отношения с прекия ви началник и търсене на помощ от по-висшестоящите. За съжаление, това е тактика на отчаянието и почти никога не е печеливша, но просто нямате друг избор. Все пак, ако успеете да докажете качества, може да ви преместят на друга длъжност във фирмата. В този случай аз оценявам шансовете ви да оцелеете на около 5-10 % , при най-успешни действия от ваша страна. Съжалявам,но такъв е животът.
Category: Manager's Survival Guide | Added by: Boyanova (08.12.2012)
Views: 209 | Rating: 5.0/1
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]
Търсене

Приятели на сайта
  • Create a free website
  • Online Desktop
  • Free Online Games
  • Video Tutorials
  • All HTML Tags
  • Browser Kits

  • www.teambuilding.do.am © 2017