Дежурният редактор на вестник „Сензация” Кольо Колев седеше уморен пред
компютъра си. Главният току-що си бе тръгнал, поръчвайки на излизане: „И
една статийка за атентата – на всяка цена! Само внимавай междувременно
МВР да не разкрият извършителя и да станем за смях. Но ако няма нищо
ново от тях, пусни там някоя по-оригинална версия...” – и бе кимнал
окуражително, преди да затвори вратата.
До приключването на броя
оставаха три часа и дежурният редактор почти бе готов да започне
любимото си „Според достоверен източник, пожелал да запази
анонимност...”, когато телефонът иззвъня. - Шалом, господин Колев –
започна делови мъжки глас – Обаждам ви се с молба да публикувате статия,
в която за вдъхновител на атентата да посочите Онези. Като се има
предвид традиционната дружба между народите ни, надявам се да не
откажете. - А защо точно Онези? - Понеже ги бихме на „Принцът на Персия” онлайн. А те са много чувствителни на тази тема. - Звучи ми малко несериозно... - Отказвате? А да звънна на батко – на големия ми брат, де? Веднага ще дойде да ви умиротвори и само на сензации ще станете... - Добре, нека помисля – с тези думи Колев остави слушалката, но телефонът пак иззвъня.
- Селям айлекум, Кольо – чу се напевен глас – Като се има предвид... - Карай направо – уморено го прекъсна Колев. - Ако може една статия, че Тези сами са го направили...? - Стига бе! – подскочи Колев – И защо? -
За да обвинят нас и да ни компрометират пред света. Още са сърдити,
дето онази игра не я кръстиха „Принцът на Йерусалим” и... А последната
им победа онлайн беше случайна.
Колев обеща да помисли и затвори.
Погледна текущата информация от МВР, но там само гордо се съобщаваше за
разбиването на поредния торент – тракер, който с регистрираните си 150
потребители нанесъл щети на Холивуд за...
Междувременно три
неизвестни организации поотделно поеха отговорността за атентата и
настояха за статия в този дух – явно го бяха закъсали с плана и се
очертаваше лято без бонуси. Известен специалист по тероризъм изказа
увереност, че бомбата не можело да е внесена от чужбина – на него самия
му конфискували мобилния, понеже звънял с мелодията „Калашников”, пък и
нивото на тамошните специалисти...А, как да не може, възрази малко
по-късно прочут арабист, индуист, китаист и каратист – там е пълно със
завършили у нас инженери. Е, тостер трудно ще сглобят, но бомба – колко
му е? Никой от двамата обаче не уточни къде е това „там”.
Друг
„специалист” обяви, че не се подозира правилния човек. Не можело
определен тип терорист да взриви нещо, без да извика „аллах акбар” –
това било все едно ултраси да се сбият, преди да се напсуват цветисто –
направо манджа без сол. Дежурният редактор въздъхна и отново погледна
информацията от МВР – сега току-що бяха заловили малкия Гошко от Банкя,
който играел с нелицензирано копие на „Братя Марио”. Колев въздъхна и
посегна към клавиатурата. По-оригинално...?
„Според известния
американски експерт Джони Уокър, атентатът в Бургас е дело на
ескимоската терористична организация „Бяла мечка”. Отдавна се
наблюдавали признаци на нетърпимост към нашата страна и желание за
отмъщение. Причината – спрели сме от производство традиционния сладолед
„Ескимо”, с което дълбоко сме обидили тези скромни хора и сме отнели
едничката им гордост...” „Какво пък – помисли си Колев – Версия, не
по-лоша от всяка друга. Който трябва да каже нещо, мълчи и гони Михаля,
аз какво да направя...” И продължи с писането.
...Абе, който и да
го е извършил този атентат – дано по-скоро се опита да изтегли нещо
нелегално от интернет. Тогава му е спукана работата и прошка няма да
има. А той определено не я заслужава.
Дежурният редактор на вестник „Сензация” Кольо Колев седеше уморен пред
компютъра си. Главният току-що си бе тръгнал, поръчвайки на излизане: