…Лежим с
колегите на склона под жарките лъчи на слънцето и чакаме. Предстои
поредната ни смела акция, понеже бъдещето на човечеството е в опасност.
Чакаме
да пристигне поддържащата авиация – всякакви там „кобри”, „пепелянки”,
усойници” – абе, каквото пратят. Отначало бяха обещали и няколко оръдия,
но някаква мутра довечера празнувала рождения си ден и – салюти, това
онова - та решиха, че уж без артилерия било по-безопасно.
Може
и така да е – на склона отсреща са се окопали колегите. Руснаците си
имат спецчасти „Алфа”, а ние сме „Бета 1.0”. От другата страна на
долината са „Бета 2.0” и „Бета 3.0” и шефовете решиха, че ако имаме
оръдия, като нищо ще се изтрепем взаимно, докато се разбере кой коя
версия е. Впрочем, недоброжелателите понякога се подиграват и ни наричат
„Отворен код”, понеже всеки може да си прави с нас каквото си иска –
пращат ни да ловим цигани, които продават на пазара пиратски дискове
(оттам произлиза и името CD-ROM), да
дежурим пред баничарници (понеже всяко крупно състояние у нас било
натрупано чрез икономии от закуски) – там се редуваме с колегите от НАП,
да се борим с визуалния тероризъм… Преди месец някакъв враг на
демокрацията написал на фасадата на един блок : „Обичам родината, но
мразя държавата”. Е, това не е ли опасна пропаганда? А в блока живее
известен политик. Та – пратиха ни да замажем надписа, а за по-сигурно – и
да направим външна изолация на фасадата. Не разбрах какво общо има
последното с националната сигурност, но заповедта си е заповед –
спуснахме се с въжета от покрива и мазахме цял ден с мистриите.
Автоматите малко ни пречеха, а с маските приличахме на нинджи, та се
събраха всички деца от квартала да ни гледат – дори ни носеха вода
понякога да правим разтвора. Почти като навремето на Шипка, но
опасността за демокрацията бе отстранена.
…Лежим
под слънцето и чакаме сигнал за атака. Авиацията още я няма и започваме
да се съмняваме нещо – дали с тези нови цени на бензина няма да решат,
че участието нa
хеликоптери ще излезе прекалено скъпо и… А „кобрите” на газ не могат да
летят – пробвахме веднъж, но се премятат като калинки. Така че можем
само да се надяваме да е останало нещо в специалния резерв.
Признавам
си – малко ме е страх. Така е преди всяка акция и колкото по-скоро се
започне, толкова по-добре. После вече не мислиш. Е, да – по тази причина
понякога стават грешки, но такива няма само в американските филми. И
Рамбо ако имаше десет началници, които не могат взаимно да се търпят –
едва ли щеше до оцелее до края на първата серия, та какво остава за нас.
…Лежим
под палещите лъчи на слънцето и се опитваме да не мислим за
предстоящата битка, а за по-възвишени неща. Единият ми дядо е руснак и
ми е разказвал как през цялата война носел в джоба на гимнастьорката
заявление: „Ако загина, моля да бъда считан за комунист…”. Това ми
хареса и аз също написах на един лист – „Ако недай боже ме утрепят, да
знаете, че съм привърженик на…” Само че партиите се сменяха една след друга
и след година управление всяка доказваше, че само пълен идиот може да
си помисли да мре за нея. Така че аз изхвърлих няколко листа един след
друг и накрая се спрях на формулировката: „Ако ме убият, да знаете, че
гроздовата е скрита зад рафта в мазето”. Мисля, че така най-добре
изпълнявам дълга си към бъдещите поколения.
…Лежим
на склона, а долу е врагът. Не го мразим – чувствата пречат да се
концентрираш, просто си вършим работата. Мъчно ми е само, че ги няма
американските другари – когато се скарат двама муджахидини в Афганистан
кой на кого издоил козата, ние веднага тичаме да ги разтърваваме рамо до
рамо с янките, а сега, при условие, че на карта е поставено бъдещето на
родината, колегите си пасуват. Уж тренирали тайно за Либия, дрън-дрън… С
воините на аллаха всеки може да се бие, това все пак са хора, а тук…
Тук ние сме сами.
…В
този миг чуваме рева на хеликоптер и леко се приповдигаме – почва се.
Напомням – ако стане нещо непредвидено – в мазето, зад рафта.
Петгодишна, двойнопрепечена. Е, хайде, сбогом – всеки момент ще…
Само
че хеликоптерът не е „Кобра”, а обикновен правителствен. От него слиза
един заместник-министър, поздравява ни и повтаря задачата:
- Та, значи, момчета – стадото е долу. Двадесет крави и един бик. Старичък е вече, но понякога боде. Съмняваме се,
че сред добичетата има болни от шап, но ветеринарния го е страх от бика
и не иска да слезе да провери. Така че – напред и господ да ви пази!
После човекът се качва обратно в хеликоптера и отлита, а ние се изправяме, вдигаме автоматите и се втурваме надолу…
…В
случай, че някога решите да филмирате подвизите ни, моля – опитайте се
да уредите мен да ме играе Сталоун. Ако много се дърпа, кажете му за
ракията. На италиански е „грапа”, петгодишна.
Няма начин да не се съгласи.
|