| Вход |
|
 |
| Сайт меню |
|
|
| Категории |
|
|
| Статистика |
Total online: 1 Guests: 1 Users: 0 |
|
|
Карайте с повишено внимание на кръстовищата
Топла пролетна
вечер е; и седнал на скутерчето, аз се прибирам в къщи. На гърба си нося
малка раничка и отдалече сигурно приличам на рибар, който през целия
ден е клечал до някой язовир. Всъщност, това си е самата истина.
Карам
внимателно и не се провирам между колите като някои други, понеже у нас
пътищата са малко под европейските стандарти – ще реши някой да
заобиколи поредната дупка и ще ме отнесе. Затова се придържам на метър
от бордюра и не изпреварвам никого.
Но и
това е непоносимо за някои – малко преди кръстовището черен мерцедес ме
заобикаля, застава пред мен и – видял червената светлина на светофара –
рязко набива спирачки. Аз правя същото, но моите са по-слаби и спирам в
задната му броня. После от удара отскачам и политам към тротоара.
Мерцедесът
не продължава пътя си, а отбива вдясно. Предполагам, че хората в него
са загрижени за състоянието ми и им махвам с ръка, за да ги успокоя.
От
колата слизат двама с бръснати глави и фигури на борци. Единият тръгва
към мен, а вторият започва да оглежда задницата на мерцедеса и да цъка с
език. В този миг осъзнавам, че другите коли просто профучават покрай
нас и на практика ние сме сами.
Първият бръснат се навежда над мен. Усмихвам се, за да покажа, че съм добре.
- Какво се хилиш като пача бе! – изведнъж ревва той – Я виж на какво стана колата!
Оттук не може да се забележи нищо, но по реакцията му предполагам, че по боята се е появила някоя нова драскотина.
- Малей – възкликва и вторият - каква кола беше, а виж сега на какво заприлича заради тебе! Има да плащаш, докато ти дойде ума в главата да гледаш къде караш.
Решавам, че е безсмислено да споря с тях и кимам. Те се навеждат над мен.
- Абе
така като гледам, ремонтът ще отиде на едно хиляда лева – уж се
притеснява първият, а после става по-конкретен – Колко имаш в себе си?
Бъркам в джоба
на раничката и му подавам парите. Те са оформени в пачка и той остава с
отворена уста. После почва да брои и кима:
- Да,
хиляда лева. Абе ти откъде…- и млъква, понеже разбира, че ще загуби
лице, както имат навика да казват китайците. В този миг вторият се
опомня:
- Ами
за уплахата? Помислихме, че сме те убили, сега сигурно три нощи няма да
мога да спя… И това струва хиляда лева - плащай веднага.
Решавам
да не споря и вадя от раничката втора пачка. Този път и двамата остават с
отворени усти. Толкова са шашардисани, че докато се опомнят, ми помагат
да стана и дори изтупват прахта от дрехите ми. После обаче идват на
себе си.
- Абе,
момче… - почва далеч по-спокойно първият – Ти какво работиш бе? Как ги
вадиш тия хилядарки – като те гледам – една стиска човек, а…
Решавам, че трябва да бъда откровен.
- Килър съм – обяснявам им любезно.
- Е, килър, ха-ха-ха…Аз го питам сериозно, а той…Килър бил. Да не си ги откраднал отнякъде тези пари и сега полицията да те търси?
Виждам,
че не ми вярват и това много ме огорчава. Затова отварям раничката и
вадя от нея автомата – той е УЗИ и не заема много място.
Ония двамата замръзват.
- Чакай бе, момче - вярваме ти, как да не ти вярваме… Хайде, ние ще си ходим вече, че на едно място ни чакат.
Вдигам леко цевта на автомата.
- Ама
не си играй с това бе – започва първият – Добре де – ето ти парите
обратно, ние колата ще си я оправим за наша сметка. Само мир да има.
Поклащам глава и
се прицелвам. Ако до момента е останал и грам съмнение, сега в погледа
ми двамата виждат смъртта и разбират, че днес не е най-щастливият им
ден.
- Виж
сега, бе момче – започва умолително първият – Стават грешки понякога.
Разбирам, може да сме ти счупили моторчето, ще добавя към твоите пари
още хиляда лева за ново – със здраве да си го караш. Уговорихме ли се? –
и ми протяга парите.
Аз клатя глава. После му обяснявам, че точно този модел струва десет хиляди лева. Или пет хиляди евро, както предпочита.
- Тая
въшка ли бе…? – започва първият, но вторият улавя движението на пръста
ми върху спусъка и хуква към колата им. След минута се връща с парите и
протяга ръка към мен, но не смее да се доближи.
- Оставете всичко на земята и заминавайте – великодушно им разрешавам аз – и друг път пак си носете дребни.
Те обаче не ме чуват – вече са в колата, гумите изсвирват и мерцедесът се скрива в облак прах.
Навеждам се и прибирам парите. За десет минути никак не е зле.
….Всъщност, вече почти няма друга работа -
когото трябва, го убиха отдавна, другите си направиха съответните
изводи и плащат навреме – изобщо – криза в жанра. Затова, докато чакам
някой да ме наеме, ходя на язовира за риба. Понякога хващам, друг път –
не.
Но благодарение на онези, с бръснатите глави - рядко се прибирам в къщи с празни ръце.
|
| Category: Криминале | Added by: Boyanova (22.12.2012)
|
| Views: 451
| Rating: 0.0/0 |
|
|
| Нови коментари |
|
|
| Търсене |
|
|
|
