Точно срещу нашия блок има паметник на съветски войник - и докато
политическите сили спореха да го събарят ли, да го местят ли или просто
да го измият, се намеси един голям мобилен оператор. Дойдоха хората и
забучиха една антена точно в дулото на автомата. Войникът заприлича на
ловец на духове, а понеже операторът си плащаше редовно наема, споровете
бързо затихнаха. Проблемът остана само за нас. Всъщност Гошо
инженерчето от втория етаж ни предупреждаваше, че антената е насочена
точно към нашите прозорци, но отначало никой не му обърна внимание.
После обаче започнаха да се случват странни неща.
…Ето например – Пепито, студентката от третия етаж. Обещало момичето на
майка си да прескочи до дискотеката само за час-два, но… Върнало се чак
на сутринта. И когато майка му – с пълно основание – почнала да му се
кара, Пепито признала, че докато стояла на прозореца и гледала дали идва
повиканото от нея такси, някакво странно мравучкане плъзнало по тялото
й, получила леко замайване и … Помнела само как се е качила в таксито и
после – нищо. Остави това, ами майка и нещо взе да подпитва има ли някой
от входа познат гинеколог, та…
…Кънчо от партера отишъл просто да изхвърли боклука – жена му се върнала
от работа, пъхнала кофата в ръцете му и го изблъскала навън. Смятала,
че той ще се върне до пет минути. Когато обаче минал половин час, тя се
притеснила и излязла на балкона. Огледала се, но от мъжа й нямало и
помен. Тя изчакала още час (допуснала, че някой може да е извикал Кънчо
да му помогне нещо), но после се паникьосала и позвънила в полицията.
Намерили мъжа й в кварталната кръчма на шестата ракия. Не помнел нищо,
дори кофата за боклука липсвала. Кънчо само повтарял как сякаш нещо го
блъснало, а в главата му затиктакало, та в първия момент помислил, че се
е превърнал в микровълнова фурна. После вече не помнел нищо…
…А Пешо от другия вход заминал в командировка. Нагласил си човекът
багажа както винаги, взел си довиждане с жена си и тръгнал към спирката.
Тук нещата стават още по-загадъчни, понеже съпругата му твърдеше, че й
се обадил от автобуса и казал, че вече пътува за София. Жената се
успокоила и излязла да изпуши една цигара на балкона. Времето било
топло, цигарите станали три, а когато понечила да се прибира, тя
случайно погледнала към нашия вход и видяла мъжа си по потник на
терасата на Мима от четвъртия етаж. Получил се голям скандал с крясъци и
скубане на коси и декларации по адрес на разни парясници, които само
гледат как да докопат някой чужд мъж… а Пешо седял до тях на стъпалата
на стълбището и замислено клател глава. Когато Мима накрая успяла да се
изскубне, втурнала се в апартамента си и заключила вратата, дошъл и
неговият ред. Жена му се нахвърлила яростно, но замръзнала, като видяла
унесеното му изражение. Дори – според нея – от Пешо се излъчвало леко
сияние. И тогава жената си спомнила, че тяхната спалня е точно срещу
антената и….
Решихме, че на всичко това трябва да се сложи край. Направихме събрание и
гласувахме антената незабавно да бъде махната. Подписахме протокол и го
занесохме в общината. Там обаче ни обясниха, че паметникът не е част от
нашия блок, да сме си гледали работата и ако толкова сме държали да се
караме с някого, да сме се обърнели директно към оператора. Което и
направихме.
Прие ни младо момиче и обясни, че управителят бил зает. Ние обаче я
заплашихме, че ако началникът й не се срещне с нас, ще наемем кран и
някоя нощ ще демонтираме паметника и ще го предадем за вторични
суровини, а парите ще си разделим като компенсация за причинените ни
страдания. Момичето се сепна - изглежда видът ни е бил доста отчаян -
помоли ни да изчакаме малко и влезе в кабинета на шефа си.
След минута се върна и ни покани да влезем.
Управителят бе приветлив мъж на средна възраст. Той ни покани да седнем
около голямата маса в кабинета му, а после ни предложи да споделим
проблемите си.
Разказахме му всичко – и за Пепито, и за Кънчо, и за Пешо, и за това,
как хлебарките в кухните внезапно изчезнаха… Говорихме около половин
час, а той внимателно слушаше и кимаше. Когато приключихме, управителят
внимателно се изкашля:
- Да, разбирам – чувствате известен дискомфорт. Не мисля обаче, че причината е в нашата антена.
Ние избухнахме в протести, а Гошо инженерчето започна да му чертае на
един лист диаграми на насоченост и да пише формули. Управителят обаче
само поклати глава:
- Главоболие - казвате - тръпки, загуба на паметта….Искрено ви съчувствам.
- Ами махнете я тази антена тогава! – ревнахме в един глас ние.
- Няма начин – въздъхна управителят – тя е част от схемата ни. И
разбирам, че сега се чувствате зле – тук той направи малка пауза и
внимателно ни огледа – Но я си представете какво ще стане, когато
накрая я включим….?
|
