Фен-клуб на Тимур и неговите командоси
Tuesday, 21.11.2017, 05:52
Welcome Гост | RSS
Начало | Тийм билдинг | Регистрация | Вход
Вход


Сайт меню

Категории
Тийм билдинг [16]
Manager's Survival Guide [7]
Наръчник по кариерно оцеляване [29]
Съмнителното удоволствие да живееш в България [20]
Хумор [23]
Хумор 2 [2]
Приказки [4]
Криминале [6]
Фантастика [5]
Другата страна на образованието [9]

Статистика

Total online: 1
Guests: 1
Users: 0

Main » Articles » Криминале

Антената
Точно срещу нашия блок има паметник на съветски войник - и докато политическите сили спореха да го събарят ли, да го местят ли или просто да го измият, се намеси един голям мобилен оператор. Дойдоха хората и забучиха една антена точно в дулото на автомата. Войникът заприлича на ловец на духове, а понеже операторът си плащаше редовно наема, споровете бързо затихнаха. Проблемът остана само за нас. Всъщност Гошо инженерчето от втория етаж ни предупреждаваше, че антената е насочена точно към нашите прозорци, но отначало никой не му обърна внимание. После обаче започнаха да се случват странни неща.

…Ето например – Пепито, студентката от третия етаж. Обещало момичето на майка си да прескочи до дискотеката само за час-два, но… Върнало се чак на сутринта. И когато майка му – с пълно основание – почнала да му се кара, Пепито признала, че докато стояла на прозореца и гледала дали идва повиканото от нея такси, някакво странно мравучкане плъзнало по тялото й, получила леко замайване и … Помнела само как се е качила в таксито и после – нищо. Остави това, ами майка и нещо взе да подпитва има ли някой от входа познат гинеколог, та…

…Кънчо от партера отишъл просто да изхвърли боклука – жена му се върнала от работа, пъхнала кофата в ръцете му и го изблъскала навън. Смятала, че той ще се върне до пет минути. Когато обаче минал половин час, тя се притеснила и излязла на балкона. Огледала се, но от мъжа й нямало и помен. Тя изчакала още час (допуснала, че някой може да е извикал Кънчо да му помогне нещо), но после се паникьосала и позвънила в полицията.
Намерили мъжа й в кварталната кръчма на шестата ракия. Не помнел нищо, дори кофата за боклука липсвала. Кънчо само повтарял как сякаш нещо го блъснало, а в главата му затиктакало, та в първия момент помислил, че се е превърнал в микровълнова фурна. После вече не помнел нищо…

…А Пешо от другия вход заминал в командировка. Нагласил си човекът багажа както винаги, взел си довиждане с жена си и тръгнал към спирката. Тук нещата стават още по-загадъчни, понеже съпругата му твърдеше, че й се обадил от автобуса и казал, че вече пътува за София. Жената се успокоила и излязла да изпуши една цигара на балкона. Времето било топло, цигарите станали три, а когато понечила да се прибира, тя случайно погледнала към нашия вход и видяла мъжа си по потник на терасата на Мима от четвъртия етаж. Получил се голям скандал с крясъци и скубане на коси и декларации по адрес на разни парясници, които само гледат как да докопат някой чужд мъж… а Пешо седял до тях на стъпалата на стълбището и замислено клател глава. Когато Мима накрая успяла да се изскубне, втурнала се в апартамента си и заключила вратата, дошъл и неговият ред. Жена му се нахвърлила яростно, но замръзнала, като видяла унесеното му изражение. Дори – според нея – от Пешо се излъчвало леко сияние. И тогава жената си спомнила, че тяхната спалня е точно срещу антената и….

Решихме, че на всичко това трябва да се сложи край. Направихме събрание и гласувахме антената незабавно да бъде махната. Подписахме протокол и го занесохме в общината. Там обаче ни обясниха, че паметникът не е част от нашия блок, да сме си гледали работата и ако толкова сме държали да се караме с някого, да сме се обърнели директно към оператора. Което и направихме.

Прие ни младо момиче и обясни, че управителят бил зает. Ние обаче я заплашихме, че ако началникът й не се срещне с нас, ще наемем кран и някоя нощ ще демонтираме паметника и ще го предадем за вторични суровини, а парите ще си разделим като компенсация за причинените ни страдания. Момичето се сепна - изглежда видът ни е бил доста отчаян - помоли ни да изчакаме малко и влезе в кабинета на шефа си.
След минута се върна и ни покани да влезем.

Управителят бе приветлив мъж на средна възраст. Той ни покани да седнем около голямата маса в кабинета му, а после ни предложи да споделим проблемите си.

Разказахме му всичко – и за Пепито, и за Кънчо, и за Пешо, и за това, как хлебарките в кухните внезапно изчезнаха… Говорихме около половин час, а той внимателно слушаше и кимаше. Когато приключихме, управителят внимателно се изкашля:
- Да, разбирам – чувствате известен дискомфорт. Не мисля обаче, че причината е в нашата антена.

Ние избухнахме в протести, а Гошо инженерчето започна да му чертае на един лист диаграми на насоченост и да пише формули. Управителят обаче само поклати глава:
- Главоболие - казвате - тръпки, загуба на паметта….Искрено ви съчувствам.
- Ами махнете я тази антена тогава! – ревнахме в един глас ние.

- Няма начин – въздъхна управителят – тя е част от схемата ни. И разбирам, че сега се чувствате зле – тук той направи малка пауза и внимателно ни огледа – Но я си представете какво ще стане, когато накрая я включим….?
Category: Криминале | Added by: Boyanova (22.12.2012)
Views: 174 | Rating: 0.0/0
Total comments: 0
Only registered users can add comments.
[ Registration | Login ]
Търсене

Приятели на сайта
  • Create a free website
  • Online Desktop
  • Free Online Games
  • Video Tutorials
  • All HTML Tags
  • Browser Kits

  • www.teambuilding.do.am © 2017