В средата на януари температурите изведнъж рязко паднаха, а после заваля
силен сняг и покри двора на фирмата с дълбоки преспи. Ето защо по
нареждане на Георгиев супервайзорите изкараха работниците да ринат - и
накрая се оказа, че една лопата липсва.
Като всички началници у нас, Георгиев бе тънък психолог и познавач на хората: - Киро я е свил – обясни той – знам му аз крадливата душица…Я го извикайте веднага. Но Киро яростно отрече обвинението и дори се обиди. Георгиев сви рамене – щом не искаш с добро…
На
следващия ден температурата падна още, а Киро бе пратен да чисти снега
от една естакада на десет метра над земята. Той се опита да откаже и
дори спомена нещо за Инспекция по труда, но двама яки супервайзори го
качиха горе, а после му сложиха обезопасителен колан, който закопчаха за
една тръба. След половин час ключалката на колана замръзна и Киро
прекара остатъка от деня между земята и небето, виещ като вълк по
облаците (луната не се виждаше). В късния следобед вече бе почти
неспособен да се движи и с отпаднал глас се опитваше да уговори два
гълъба да не свиват гнездо върху ушанката му. Свалиха го замръзнал с крана, а Георгиев предложи - Киро, върни лопатата! Оня
само поклати глава. Вечерта изпи една ракия и цяла нощ сънува, че е
Паметник на съветската армия и искаше да сложат венци пред него.
На
следващия ден го пратиха да прехвърля въглища в едно мазе под склада.
Дадоха му маска и го заключиха да не избяга. Впрочем, мазето нямаше
прозорци и течението изравняваше температурата в него с тази на двора. Киро
прекара деня в компанията на няколко общителни плъха, на които подробно
обясни какъв гад е шефът му. Животинките не възразиха, а той продължи
да работи, за да не замръзне. В края на деня, когато го извадиха,
приличаше досущ на нинджа – целия черен и маскиран. Георгиев обаче беше
упорит като оня, дето искал да склони Балканджи Йово към
мултикултуралност или както там се казва сега… – Киро, върни лопата! –
крещеше той, но работникът отново отхвърли обвиненията и едва дочака
да се върне в къщи, за да изпие две ракии. После заспа и цяла нощ
сънува, че е жената-котка.
На третия ден температурите паднаха
още, транспортът бе блокиран и дори Георгиев дойде на работа с шейната
на сина си, в която бе впрегнал всички квартални помияри, които успя да
улови сутринта. След дежурното предложение към Киро да върне
лопатата и поредния отказ от страна на последния, Георгиев нареди на
работника да разпрегне кучетата и цял ден да се грижи за тях. Киро се
усмихна – на фона на всичко напоследък… Но избърза.
…След малко
на оградата се подредиха като гарги на жица представители на
кучезащитническите организации у нас. Нямаше место за всички – бяха
около стотина човека- та си направиха график да се сменят. И внимателно
следяха да ни би Киро да наруши правата на…Наложи се нашият човек да
купи по тройка кебапчета на всяко куче и по един еклер за десерт. А
после ги раздели на два отбора, хвърли един кокал вместо шайба и ги
остави цял ден да играят хокей. „Защитниците” останаха доволни.
Вечерта жена му обаче бе притеснена: – Абе, Кире – върни им я тази пуста лопата бе! Ще ти вземат здравето така…А и не струва повече от десет лева. –
А с какво ще копая градината напролет? – поклати глава Киро и поглади
любовно дръжката й – Я сипи още една ракия и ми подай „Белият зъб”…
Така де – сурови и смели мъже има и у нас, но кой да ги оцени?
В средата на януари температурите изведнъж рязко паднаха, а после заваля
силен сняг и покри двора на фирмата с дълбоки преспи. Ето защо по
нареждане на Георгиев супервайзорите изкараха работниците да ринат - и
накрая се оказа, че една лопата липсва.