А Кольо Сукмана
си купи джип. Един голям такъв, черен – Фолксваген Туарег. Изглежда
името на марката не беше избрано случайно – когато седнеше в него, Кольо
придобиваше самочувствието поне на Кадафи – и то от времето отпреди да
прекарат интернет в Либия.Колата
го караше да се чувства съвсем нов човек, далеч над другите – и то не
само понеже седалката беше разположена доста високо.
Иначе Кольо си
беше един дребен бизнесмен, а прякора си дължеше на притежаваната от
него малка шивашка фабрика. Ако се вярваше на данъчната му декларация,
той не можеше да си позволи дори велосипед, да не говорим, че не беше
плащал на работниците си вече три месеца, но… Взел заем човекът, както е
прието да се казва в подобни случаи.
Но джипът си
беше хубав и Кольо покани един от най-добрите си приятели – да го повози
и да чуе похвалите му. Човекът наистина не спести суперлативи за
колата, но на една пресечка се сепна:
- Ама чакай бе, този не беше ли с предимство…?
- Стига бе – разсмя се Кольо – Той не ме ли вижда с каква кола съм? Черните джипове винаги са с предимство, ха-ха…
По-късно това
се повтори още няколко пъти, като веднъж за малко дори не блъснаха едно
дете – замислило се нещо и тръгнало да пресича на „зебрата”, без да
види, че… Абе, тия не ги ли учат в училище, че черните джипове…?
Приятелят наистина похвали колата, но намери предлог да слезе и за в бъдеще повече не се качи на нея.
За сметка на
това Кольо Сукмана беше повече от горд с придобивката. Дори откри колко
изостанал е бил до момента в мисленето си – до дома му водеше
еднопосочна улица и за да я избегне, той бе обикалял половината квартал.
Но сега неща се промениха – огромният джип влизаше срещу движението, а
уплашените шофьори с по-малки коли се притискаха към бордюра, за да го
избегнат…Това изпълваше Кольо с особено задоволство и той започна още с
влизането в уличката да примигва с фаровете – демек - идвам, пазете се.
Най-често го
отнасяше бай Гошо – кротък пенсионер, който ежедневно ходеше с
трабантчето до лозенцето си. Когато го забележеше, Сукмана нарочно
караше по средата на улицата и с наслаждение очакваше мига, когато
старият човек няма да издържи гледката на връхлитащата го грамада и ще
извие волана надясно… И най- интересното беше, че Кольо никога и нито за
миг не изпита и грам угризение на съвестта – в края на краищата, с
честно спечелени пари бе купил тази кола, не я беше откраднал. Който не
може да си позволи черен джип, да се катери по тротоарите.
Че съществува някакъв правилник за движение, той беше забравил отдавна.
…Но веднъж му
се наложи да отиде спешно до вилата си – обадиха му се по телефона, че
забелязали някакви съмнителни лица наоколо… Сукмана се метна в джипа и
натисна педала на газта докрай.
Само че току-що
бе спряло да вали, асфалтът беше покрит с рядка кал, на един завой
джипът поднесе и последното, което Кольо видя, бе огромният орех точно
на пътя му…
Е, „туарегът”
си е сериозна машина – отвориха се въздушните възглавници и когато след
няколко преобръщания в близката нива накрая джипът остана неподвижен,
Кольо беше жив и сравнително здрав. Ако не броим двата счупени крака и
огромната синина на гърдите, можеше да се каже, че се е отървал леко -
макар че изкара месец и нещо в болницата.
А после го
изписаха и тогава той обичаше да седи на пейката в кварталната градинка
на слънце и да разказва преживяванията си. С всеки изминал ден те става
все по-драматични и все повече напомняха финал на рали.
- Та, значи,
карам аз – разказваше за пореден път Кольо – И си викам – е сега ги
хванах тия – и в тоя момент виждам срещу себе си дърво. Откъде се взе
този орех – така и не разбрах…
- Той си е там от тридесет години – чу се спокоен глас зад него – дънерът му е половин метър в диаметър.
Кольо Сукмана рязко се обърна и видя зад себе си бай Гошо. А пенсионерът продължи:
- Да, то
дървото си е там открай време. Обаче друго не можах да разбера – Коле,
то не те ли видя с каква кола си бе? Не знае ли, че черните джипове
винаги са с предимство…?
Сукмана понечи
рязко да се изправи, но болката в коленете го преряза, ето защо той
стана полека и подпирайки се на патериците, бавно тръгна към къщи.
А бай Гошо отиде да запали трабанта и - поне за известно време – да го покара спокойно по пътя.
Докато се появи следващият джип „с предимство”.
| 
