Мъжът в края на масата огледа колегите си и обяви:
- Смятам, че намерих решенето – той оправи очилата си и се наведе към екрана на лаптопа – Превеждам от английски:
„Уважаеми Господине!
Аз
съм известният нигерийски адвокат Айо Омомбо и ви пиша това писмо по
молба на моята клиентка, госпожа Мария Тунде. Нейният съпруг и бивш наш
президент Бакаре Тунде в суматохата около преврата не успя да изтегли
от Националната банка скромните си вложения от 300 млн. долара,
постъпили там през двата му мандата и спестени от бананите, от които той
в продължение на осем години се е лишавал на закуска. Както знаете,
бунтовниците успяха да заловят г-н Тунде малко преди самолетът му да
излети от националното летище и в завързалият се впоследствие спор
президентът бил силно разочарован, че хората не му вярват колко добре
живеят и в резултат на това се самоубил с четири изстрела в тила.
Госпожа
Тунде е законна наследничка на скромното състояние на съпруга си, но
бунтовниците искат да обсъдят и с нея жизнения си стандарт и съветите,
които тя е давала на съпруга си относно управлението на страната, ето
защо аз я посъветвах засега да се крие под чуждо име в един третокласен
хотел. Все пак успях да я убеда да ми издаде пълномощно за получаването
на парите.
Проблемът, скъпи господине, е че – кой знае защо –
бунтовниците искали да обсъдят нещо и с мен в качеството ми на личен
юридически съветник на президента – май не харесват законите, които го
посъветвах да подпише. Така че и аз съм временно под чуждо име…
Предлагам
вие да получите въпросните 300 милиона и да ми дадете като комисионна
някакъв процент – 5, 10 – колкото ви се откъсне от сърцето.
За целта
е необходимо срочно да изпратите на посочения по-долу имейл трите си
имена, ЕГН, номер на банковата сметка, пол, възраст, точен адрес, в кои
часове сте си в къщи и т.н.
С уважение: адв. Айо Омомбо
П.С. Моля
изпратете сто долара на посочената банкова сметка, за да съм сигурен, че
сте сериозен човек. Понеже някои само се бъзикат.”
- Това е – мъжът се облегна назад – мисля, че вързахме бюджета.
-
Да – кимна едрият мъж да него, когото всички гледаха с особено
страхопочитание – Прати му там сто… не, двеста му прати – да види
човекът, че сме сериозни.
И – браво! Така очаквам да работите, така
се пълни хазната…А не като тебе – той погледна един от министрите си и
оня се сви – Да сме подобрели условията за бизнеса, бла-бла…Пък после
щели сме да получаваме по-големи данъци. Трай коньо за зелена трева.
Ето,
това е работа - пращаме утре двеста долара и до края на седмицата
получаваме 300 милиона –пенсии, помощи, предизборна агитация…за всичко
ще има.
–Обаче – несмело се обади външният министър – В Нигерия, такова… не е имало преврат напоследък.
-
Много ти разбира главата на тебе! – ядоса се премиерът – Само ми се
правите на осведомени – аз нали гледах „Мисия Лондон”…А и може в
бързината да е объркал държавата човекът – не е ли все едно откъде ще
дойдат парите? Вие му пратете двеста долара, а мисленето го оставете на
мен.
После замълча за миг и след това продължи:
– Добре, бюджета
го вързахме, обаче онези от опозицията пак нещо са надигнали глава – вот
ще ми искат… Абе май се мъчат да си мерят нещо с нас, а?
Човекът с очилата вдигна ръка:
– И на това съм намерил решение! – и посочи отново към екрана на лаптопа си.
– Браво – похвали го премиерът – Я прочети?
– Ами тук пише: „Искате ли само за една седмица да си увеличите два пъти….”
Всички около масата кимнаха. Все пак – политика, няма как… За доброто на държавата е.
За други проблеми така и не се сетиха.
| 
