Трака-трак - Хумор - Тийм билдинг - Тимур и неговите командоси

…Във връзка с възникналата кризисна ситуация в Министерския съвет се провежда спешно заседание под работно заглавие „Защо всичката пара отива в свирката и кой сега ще кара влака?” . Обсъжда се деликатната ситуация, че след като сме останали без национален авиопревозвач, май това не е краят – може и още.

Прави се атака на мозъчния щурм и заваляват идеи – да се национализират автобусите на някоя частна компания, да се реквизират каруците на селяните и те да поемат товарните превози, да се прокопаят няколко канала и връзката Плевен – Стара Загора да е по вода – и т.н. В един момент обаче на Шефа му писва, той заявява, че наистина подражава малко на Тодор Живков, но чак национализация…Дето се вика, утре ще предложите да почнем да нападаме мандрите и ще ни изключат от ЕНП.

После резюмира, че ако намерим някое по-окомуш наше момче да оглави компанията и да пораздвижи нещата, всичко ще е ОК. Всеки от министрите веднага вади по десет предварително подготвени кандидатури и заседанието е прекъснато.

….БДЖ вече е реорганизирана. Вагоните са нови, с климатици, уаърлес, сауна, турска баня и дори чисти тоалетни. Цените на билетите обаче стават такива, че младоженците вместо до Венеция правят сватбено пътешествие София-Силистра с влак – по-престижно е, а и трае по-дълго.

Някои пенсионери плахо протестират със смешните аргументи, че на тях уаърлес не им трябвал и не можело ли малко по-евтино…? Оказва се, че може – новоназначеният специалист по маркетинг на БДЖ отива в Индия (или Пакистан) да почерпи челен опит . Връща се със снимки на влакове, по които хората са напъплили като мравки и не се вижда къде е локомотивът.

Веднага са поръчани нови вагони с по-широки покриви, а всеки пенсионер получава безплатно ямурлук за времето на пътуването. Разширени са и тунелите – все пак, стари хора - може някой да забрави да се наведе.

С цел допълнителна реклама е сменен и националният химн – новият е „Черен влак се композира” и когато го изпълняват, не само се става на крака, но и се гаврътват сто грама гроздова. Това веднага връща публиката на мачовете на националния отбор по футбол.

….Компанията все още е на загуба и едно младо инженерче случайно забелязва, че влакът стига от Варна до София за десет часа. Проблемът веднага е докладван на Когото трябва, спешно е сключен заем с ЕС за кредитна линия за 10 млрд. евро, с които се реновира цялата железопътна мрежа. В резултат на това сега човек пътува с влак от Варна до София за един час, а впоследствие от Централна гара до Младост – за още три. Финансовият резултат обаче продължава да се влошава.
Поредното съвещание решава, че на хората просто им е скучно във влака – особено на чужденците.

….Стартиран е нов проект под кодово наименование – „убийство в Ориент Експрес”. Идеята е във влака да се качи един местен дерибей, да се симулира убийството му, а после да бъде тайно пуснат да избяга в Испания. За ролята на жертвата се явяват стотина кандидати, а съдът обявява търг с тайно наддаване – на практика нищо ново под слънцето. Рекламната кампания се върти по всички телевизии, а няколкото артисти-„убийци” се упражняват с картонени ножове.

Идеята има успех, макар и малко неочакван – всички места във вагона с дерибея са изкупени от негови съграждани, като всеки от тях си носи по нещо – брадва, сабя, сатърче и т.н. Един дядо, четири пъти чупил полуоска на „ремонтирана” улица, дори размахва стар турска ятаган.

Проектът е прекратен по настояване на Дружеството за защита на животните. Дерибеят доволно изгрухтява.

….И все пак накрая компанията е спасена – съвсем случайно някой се сеща да отнеме на управляващите мерцедесите им и ги задължава да пътуват само с влак. Спестените пари покриват загубите на компанията и (почти) всички са щастливи. Е, малко е трудно да лобираш във вагон-ресторанта – през него минава пътят за тоалетната и може някой пийнал журналист да чуе каквото не трябва. От друга страна, там доста друса и после тези тласъци се предават на цялата ни икономика и я поразклащат, но щом е за благото на родината… няма как.

Винаги има решение, но просто понякога пътят към него не е толкова очевиден.