Седяха си в селската кръчма комшиите Гочо и Бочо и пиеха джин с
лимонада. Първото – понеже бяха чули кмета да си поръчва такова, а
второто – защото не чуха добре до края.
– Голяма суша иде – промърмори Бочо – Всичко ще изгори.
– Важното е човек да не се вълнува – поклати глава Гочо – Четох веднъж
във вестника, че будистите правели така и затова живеели толкова дълго…
Бочо отвори уста да възрази, но после мислено махна с ръка и предложи да
изкопаят кладенец и да си купят потопяема помпа. Ето, той бил съгласен
да изкорени малко от тиквичките, за да отвори място. Само Гочо да помага
в копаенето и да си разделят парите за помпата. Но другият се прояви
като истински будист, високо над подобни земни дреболии и отказа. И
докато допият джина, се скараха.
…Лятото наистина се оказа сушаво и Бочо вече доволно потриваше ръце,
когато изведнъж по телевизията дадоха прогноза за дъжд. Той се сепна,
погледна през прозореца към оклюмалата градина на съседа си и отиде да
изключи помпата. А после се облече и тръгна към къщата на попа.
– Четем за дъжд, как да не четем – горещо го увери попът, който също бе
гледал новините – Кило ракия за перести облаци, две за купести, три за
преваляване, четири за пороен дъжд…
– А за град?
– Пет, обаче е грях. ..ракията каква е?
– Кайсиева. И ако има грях – на мен да го пише Господ, но в двора на Гочо само пръчки да останат. Да нося ли…?
– Носи – въздъхна попът – Грях е то, но за пет литра кайсиева…Обаче – сложи там една
икона в двора си. Господ горе няма GPS, да не се обърка нещо.
Бочо донесе ракията, а после се върна в къщи и почна да търси икона. Не
намери, естествено, та се наложи да сложи един плакат на Мадона, който
намери в стаята на дъщеря си.
През нощта се изви буря и заваля силен дъжд. Но дали Господ реши, че се
бъзикат с него или просто не харесваше тази певица – град падна само над
двора на Бочо и половината от посаденото се превърна в каша.
- Четем за дъжд, бе чоджум, как да не четем. Три литра кайсиева и за
каквото кажеш, за това ще четем – обаче по тъмно да я донесеш, понеже
нали… - и ходжата се усмихна извиняващо.
- А за град? – попита директно Бочо.
- За това правя магии, обаче са по пет литра парчето. Става ли…? Добре, диктувай…
Привечер Бочо хвърли синята муска в двора на съседа си и пусна доволен телевизора.
Малко по-късно една сврака видя вързопчето и го отнесе в гнездото си, а
то бе на ореха в двора на Бочо… А след още три часа градът смаза и
другата половина от двора му.
- Правим магии, как да не правим – кимна баба Стана, врачката. Пет литра ракия и…
Този път Бочо реши да не бъде толкова конкретен и просто поиска в
градината на съседа му да не се роди нищо, а после донесе ракията. Но
Баба Стана бе водила тежък живот, а и сега не общуваше с каймака на
обществото. Освен това първо изпи половин литър ракия, а после с
олюляване се заклати към Гочовия двор. Та - щом стигна, тя се хвана за
оградата, пийна още малко и започна тихо да нарежда – да ме прощавате
значи, ама те в нашето село така говорят:
- *уй да порасне, *уй да порасне – повтори това десетина пъти, а после се ухили доволно и се затътри към къщата си.
На другия ден около обед Гочо застана пред комшията си с баница и
бъклица вино. Бочо го изгледа с недоумение, а после плъзна поглед над
рамото му към опустошената градина.
– Жив да си, комшу – започна Гочо – Ето, вземи – и извинявай. Знам, че ти си пратил баба Стана…
„Побъркал се е горкият” – помисли Бочо и внимателно попита - а не му ли е жал за градината?
- Кой ти гледа градината? – разсмя се Гочо – Друго ми порасна. Жената
сега не смее да ме пусне сам до фурната, а комшийките от сутринта дебнат
наоколо…Колко ти дължа за помпата?
Но Бочо само ядосано махна с ръка, заяви, че той с будисти не говорел и
ядосано тръшна вратата. Така де – петнадесет литра кайсиева на вятъра.
Изобщо - внимавайте за какво се молите, понеже понякога…