Шефът на Комисията караше мерцедеса си бавно по околовръстното и доволно
се усмихваше – три процента отгоре са си три процента. Заплати, бонуси,
това-онова... Абе на този народ и главата да му отрежеш, пак ще ти
благодари, че си отделил от ценното си време и си се погрижил за него,
разсмя се мислено той.
А после изведнъж рязко натисна педала на
спирачките. Отстрани на пътя стоеше невероятно красиво момиче – нямаше
нищо общо с некъпаните циганки, които май само дето успокояваха Европа,
че у нас няма дискриминация и в тази професия.
- Колко? – попита
Шефът, макар че досега никога не бе ползвал услугите на проститутки. От
друга страна обаче им съчувстваше – и той самият знаеше колко перверзен
може да бъде понякога този, който плаща.
Момичето изсвири с уста и от храстите излезе усмихнат млад мъж с анцуг. - Двеста евро на час – обясни мъжът – Цената е в сила от вчера. -
Колко!? – Шефът на Комисията не можеше да повярва на ушите си – Сигурно
се шегувате – ей-сега ще потегля и след сто метра ще е десет пъти
по-евтино... Мъжът поклати глава. - Не, съжалявам – установихме
монопол и цените са еднакви навсякъде. Най–много да попаднете на
некачествена услуга и да ви изпушат бушоните. Но ще платите пак толкова. - Ама ти луд ли си, толкова пари...
Мъжът го погледна обидено и извади калкулатор. - Ето, вижте сега... Това момиче е оценило уменията си на двадесет евро на час. - Това е вече друга работа... - Момент, почакайте...Двадесет евро е нощната й тарифа. А дневната е петдесет. - Значи усреднено… -
Никакво „усреднено”! А зелената част на услугата? Има решение двадесет
процента от услугите да се извършват в гората, на някоя поляна. А то там
едни разходи – тръни, бръмбари, докато инвестираме в почистването
им...Но няма как – после всичко се възобновява. - Ама аз нe искам в гората... -
Няма не искам – Европа ти нарежда! Включено е в разценките. И понеже
бръмбарите са скъпи, цената стана осемдесет евро на час. Дотук ясно ли
е? Така... Тошо Компира изкупува на едро услугите на тази и на колежките
й, като в замяна ги пази, поддържа, осигурява достъп до тях и т.н. Той
е оценил разходите си с включена минимална печалба и получава на изхода
сто и двадесет евро на час. - Но вие в началото казахте двеста...? -
Ами да - аз осигурявам преноса до крайния клиент – в случая, до вас.
Добавяме още петдесет евро. Станаха сто и седемдесет, нали? И имаме едни
тридесет евро невъзстановяеми разходи – някой ползвал, но избягал и не
платил, Тошо Компира направил инвестиции в публичен дом, а полицията му
го затворила... а и момичетата стареят. Младостта не се връща, така че –
няма как... Да се подготви ли колежката за присъединяване?
- Абе
не знам.... – Шефът се колебаеше – То хайде, аз имам пари (нали съм
експерт и работата ми е много важна за държавата), а социално слабите?
Пенсионерите? Казват, че меракът умирал последен... - Е, ние да не сме изверги...Подпомагаме ги с по десетина лева. - Че какво са десет лева при подобни цени? - Ами може човек да си купи едно шише ракия и да гледа...как другите ползват. Все е нещо. Та – ще правим ли присъединяване? - Абе нека помисля още малко – Шефът на комисията поклати глава и запали двигателя – Ще мина пак... И мерцедесът изчезна в облак прах.
-
Неблагодарници - поклати глава младият мъж – Тошо искаше да вдигне
цената направо на триста евро, но аз половин час го убеждавах – трудно
им е на хората, няма да издържат... Дай да я оставим засега двеста, а
после да актуализираме на всеки три месеца. Голям зор беше, докато го
убедя – и ето, пак се дърпат...
....Абе хубаво ми викаше тати да почна в Енергото, ама там искат диплома и ... А иначе са по-добре от нас.