Онова блато там... - Хумор - Тийм билдинг - Тимур и неговите командоси

Бай Иван купи къщата малко след като се пенсионира – цял живот беше старшина и сега изведнъж му се доработи. Предишният собственик бързаше да заминава с еднопосочен билет за Испания и затова продаде всичко в комплект – къщата, двора и дори животните в него.

..Бай Иван постегна постройката, почисти двора от бурени, подкастри храстите, като остави само един, зад който да се крие понякога – разбираше, че трябва да мине известно време, докато отвикне. Смяташе да свърши с ремонтите до края на есента, а после някакси да предума жена си да се преселят окончателно на село.

Докато пиеше вечерта уморен ракията си пред телевизора, той отново се сети за недовършената конструкция на покрива. Предишният собственик смятал да сложи соларен панел, но не успял и сега железата грозно стърчаха към небето. А по телевизията споменаха някакво блато, което било толкова скъпо, че… Бай Иван зацъка с език, после си сипа още една ракия и…

…Някой го клъвна по рамото и той се събуди. Видя на масата голям червен петел – оня същия, който през деня се разхождаше по двора. Сега обаче гледаше напрегнато:
- Шефе, кога ще монтираш солара…?

Бай Иван се надигна.
– Когато и ако реша! На теб какво ти влиза в работата?
– А-а, не така – наду се обидено петелът и заприлича малко на пуяк – Не живееш сам тук, а и времето на полицейските методи отмина - нали вече си пенсионер? Тези неща стават само с допитване.
– Тебе ли да питам бе – разсмя се Бай Иван – Ей сега като те сложа в тавата със зеле…
Петелът го погледна тревожно, а после напомни, че Европа ни гледа. А що се отнасяло до референдума – как кого? Магарето, кучето, прасето, овцете… цялото население на двора, така да се каже.
Изведнъж Бай Иван го напуши смях, той скочи, облече якето и предложи да започнат веднага. Петелът важно кимна.

- Аз съм „за” – обясни магарето – Съседът има солар, ние да не сме нещо по-долу от него? Пък и осветлението ще е без пари – да си правим по цяла нощ купони с магарицата на комшиите…

- Категорично „за” – излая кучето – Нали ще има и парно? Откога чакам да ми сложат един радиатор в колибата, че зимата нещо… А лятото – климатик. Петльо, ти нали така обеща?

- Подкрепяме – изблеяха овцете – То на нас парно не ни трябва, но пък ще има лампи, ще е светло и ако случайно дойде вълкът да ни изяде, Шаро ще го види навреме и ще го сдави. Нали?

- Определено – кимна кучето, макар веднъж да му се бе сторило, че надушва вълк и за всеки случай се кри три дни в колибата.

- А освен това за пръв път изобщо ни питат за нещо – продължиха овцете – Иначе само – доене, стрижене и накрая – големия нож. Да е жив и здрав Петльо, дето мисли за нас…

- Абе честно казано – колебая се – поклати глава прасето – и със солар, и без него – все същата кочина ще е наоколо…Но тоя червения до теб спомена, че ако не сложим нещо на тях, железата били идеални за сушене на свинска луканка, та мисля да не рискувам…

- Глас народен, глас божи! – обобщи петелът.

Бай Иван се почеса по главата, а после внезапно изкрещя „А КОЙ ЩЕ ПЛАЩА?” и … се събуди, този път – наистина. По телевизията продължаваха да говорят за онова блато, което…

„Е затова тия никога няма да станат хора – нямат капка акъл” – помисли си Бай Иван, а после си спомни как тази сутрин Стоян Американецът му бе обяснил всичко – за соларите трябва слънце, а то изгрява от изток, току виж някой го поканил да изпият по една водка…и цялата инвестиция отива на вятъра.

А на човека синът му учи в Щатите и там много ги разбират тези работи – и винаги са готови да помогнат със съвет.