В огромната зала бе светло и тържествено, а отнякъде се носеше тиха
музика. Но дори и тя не бе в състояние да успокои мъжете от едната
страна на масата – напрежението бе изписано ясно по техните лица, а
ръцете им леко трепереха. Впрочем, разбираемо – решаваше се бъдещето на
страната им за много години напред.
За сметка на това хората от другата страна бяха приветливо
усмихнати, макар в погледите им се да се четеше леко недоверие.
Най-едрият от тях, който седеше по средата, засука леко мустак и се
изкашля, а после премина към основния въпрос:
- И така, колеги, събрали сме се да разгледаме молбата на Германия
за излизане от Европейския съюз. Моля господин канцлерът да представи
съответните аргументи.
Дребничкият немец се изправи, огледа присъстващите и започна:
- Уважаеми господа, бих желал да ви уверя, че нашата страна изцяло е
изпълнила Пернишките критерии за прекратяване на членството в
Европейския съюз. С доста усилия успяхме да постигнем инфлация от 30%
годишно, сключихме заеми за стотици милиарди евро, които нямаме никакво
намерение да връщаме, безработицата надхвърля 20%...
- Чакайте, чакайте – прекъсна го мъжът с мустаците, представител на
България – Аз скоро ходих в Берлин и не видях много хора по кафенетата в
работно време. Данните ви ми се струват манипулирани…
- Не, не – бързо отговори канцлерът – Те хората нямат пари, затова…
Пият си тайно бирата в къщи. А падането на кредитния ни рейтинг е
потвърдено от…
- Абе знаем ги ние тези рейтинги – намеси се представителят на Македония – Почерпили сте тоя-оня и – готово.
- Ама не, как може… Впрочем, да – черпим наред. Корумпирани сме до немай къде.
- Те всички така казват… - замислено промълви представителят на
Албания – Но само докато се измъкнат. А после като проверим – ни
корупция, ни дявол…
- Но аз разполагам с доклади на ОЛАФ, ето…
Българинът въздъхна, взе папката, но я хвърли настрани, без дори да погледне в нея. После се почеса по главата:
- А с контрабандата как сте? Наркотици, оръжие…?
- Много сме добре – канцлерът сложи ръка на сърцето си, за да
подчертае колко е искрен – Тировете с кокаин минават с предимство
границата – митничарите им искат само по двадесет евро, колкото да не е
без хич. А ако вътре има и някой незаконен емигрант – направо ги пускат,
да не причиняват неудобство на хората…
- Е, ще го приемем на доверие, макар че не ми се вярва нещо… А дискриминирате ли някого?
- Разбира се – уволнихме всички професори-емигранти, нямаме нито един арабин депутат, не разрешаваме на жените да карат тирове…
- Не е достатъчно – отбеляза македонецът – Трябва да направите някое
и друго гето, моля – запишете си. А, да – и раздайте малко въздушни
пушки на хората, да пострелят по бездомните кучета, няма как…
- Но това не е хума… Добре, както кажете, ще раздадем.
- И си оправете съдебната система – да пуснат от затвора
най-големите бандити, да им се извинят… Може да помислите и за малка
парична компенсация за страданията им.
- Но ние нямаме бандити…
- Нали вече сте корумпирани? Ще платите и ще ви намерим. Няма да е евтино, но то от ЕС не се излиза току-така…
Тук българинът махна с ръка.
- Добре, оставете документите, ще помислим. Както каза колегата, то
не е проста работа, но ние ценим искреното желание на народа ви и ще
видим какво може да се направи…
…Когато немската делегация беше вече навън, канцлерът въздъхна
дълбоко, извади мобилния си телефон и помоли да го свържат с „мосю
президент”. Оня отговори на секундата.
- Как е, лесно ли мина? Имаме ли шанс и ние да се отървем?
- Абе, не знам – въздъхна канцлерът – много изисквания имат. Но ако
черпиш един коняк, ще ти пратя списъка – после се сети, че трябва да
изглежда корумпиран и се поправи – Я по-добре прати един тир с коняк.
И започна да си подсвирква „Одата на радостта”.
|
