С най-дълбоко удовлетворение Ви съобщаваме, че Вашият съпруг/гадже/любовник/другар или какъвто Ви е там, На ………….. в ……… часа загина геройски във виртуална битка с интелектуално превъзхождащите го сили на противника.
Искаме
да Ви уверим, че имате пълното право да се гордеете с Вашия близък
човек – дълбоко окопан във форума, цяла седмица той успяваше да блокира
всички опити да бъде вразумен и нито веднъж не се поддаде на
провокационните призиви на модератора да престане да се държи като идиот
и поне малко да уважава околните. Вместо това, предварително избрал
смъртта на храбрите, Вашият герой до последно се опитваше да разкъса
вражеското обкръжение на така наречените „възпитани хора”, въоръжен само
с два аргумента: „кой си ти че да ме учиш бе?” и „що всички не вървите
на…”. А когато и те се изчерпиха , той до последно хвърляше емотикони по
опонентите си и храбро ги наричаше „кретени”, без дори да му мигне
окото от постоянно получаваните предупреждения.
Нещо повече –
когато бе забанен верният му боен другар PREDATOR_BAU_BAU (направената
посмъртно проверка показа, че става дума за обикновена двойна
регистрация), той взе от ръцете му знамето на форумните тролове и широко
го развя, докато покрай ушите му свистяха репликите на опонентите му,
всички до една евфемизми на думата „тъпанар”…
Да, той вече не е
сред нас, но смъртта му бе героична; в последните си мигове Вашият човек
успя три пъти да напсува цялата администрация на сайта, преди подлата
ръка на форумния модератор да успее да натисне съответния бутон и да
прекрати регистрацията му. Сред личните вещи в профила бе намерено
прощално писмо до нас, което – ако настоявате – ще Ви препратим отделно.
То започва с любезното „Ей, порове”, съдържа кратки наставления как
трябва да си вършим работата, каква да бъде политиката на сайта и
указания кои правила следва незабавно да бъдат променени. Особено ни
трогнаха думите в края му – „и не си правете илюзии, аз пак ще върна.”
Впрочем, гарантираме Ви, че това няма да се случи.
Имаше и
предсмъртно писмо лично до Вас от един ред, цитираме: „Муцко, ако тия
накрая ме баннат, ша ти дрънна да ударим по едно”. Докато го четяхме,
всички плакахме (от смях).
Длъжни сме обаче да признаем, че
именно подвизите на Вашият близък и останалите като него са светлия
пример за младото поколение, което намира коментарите на другите
участници във форума за прекалено нравоучителни или – както обича да се
изразява самото то – „изкукали”. Но виртуалната смърт на героя не беше
напразна – вече се появиха още трима идио…, пардон, верни последователи,
готови да продължат делото му. Както е прието да се казва – младите са
нашето бъдеще и не можем да ги оставим да станат просто културни хора.
Ако те дори за миг забравят, че носят в себе си гените на Бай Ганьо, с
тях е свършено – вече няма да са истински българи, а … и ние не знаем
какво, още не сме виждали подобно нещо.
….Искаме да Ви уверим от
името на сайта, че Вашият герой вечно ще остане в нашите сърца и
регистри, а IP-адресът му – блокиран завинаги. Нещо повече – от уважение
към неговия подвиг един колега доброволно се е ангажирал да проверява
всички подозрителни съвпадения при новите регистрации в течение на
месец.
Удоволствие за нас е да Ви уведомим, че с единодушно
решение на администрацията Вашият любовник/гадже/ другар/ или какъвто
Ви се явява там, е награден с най-високия ни виртуален орден „Форумен
идиот” и при желание може да си го получи в .jpg формат на Вашия имейл,
който е посочен в профила като резервен. Моля предайте му обаче да не
идва лично, понеже някои от колегите все още искат да го набият.
Уважаема госпожо/госпожице/маце/ другарко!