Всичко започна малко след като уволниха Минка от работа; някакви
американци купиха кравефермата и поставиха условие – всички да владеят
английски на работно ниво. По-младите момичета, наскоро завършили в
града, знаеха по стотина думи и се спасиха – но Минка не успя. Не че не
опита – две седмици викаше на кокошките „гърлс”, а на кучето „май
френд”, но – дотам. Накрая мениджърът сви рамене и каза „сори”. Било им
фирмена политика и нямало как.
Минка седеше по цяла вечер
втренчена в телевизора и не чуваше успокоителните подмятания на мъжа си
Кольо, че – ето на, сега като им говорят на английски, кравите сигурно
ще дават повече мляко… Но на него му беше лесно – машинната станция я
купиха комшиите и едно „мараба” сутрин им стигаше. А когато нещо се
повредеше, Кольо обясняваше на технически турски „ай сиктир и
анджаклама” – и се разбираха прекрасно.
А Минка гледаше телевизия
до късно, после си лягаше до мъжа си – и на втората седмица почна да
пъшка. Споменаваше някакъв Мехмет, молеше го да не се занимава с
глупави перли, а малко по-късно блажено въздъхваше и отронваше по едно
„машалла”. И Кольо се уплаши.
На следващият ден той отиде при
известната баячка баба Айше, която – откакто закриха медицинския пункт –
лекуваше цялото село. Донесе заклана кокошка и шише вино и изплака
болката си. Баба Айше кимна, извади някакви билки и му нареди всяка
вечер да вари чай, който да изпиват преди лягане с жена си.
Кольо
изпълни всичко точно, вечерта сънува двама душмани, обясни им всичко,
те кимнаха и обещаха да решат проблема веднага. И наистина – Минка спря
да пъшка, понеже онези замъкнаха Мехмед някъде и повече никой не чу за
него.
Седмица по-късно даваха „Титаник”. Кольо изпи шише ракия и
си легна след жена си, за да чуе „О, Леонардо, да, да…” Почти не спа
през нощта, а на сутринта бе при баба Айше и всичко се повтори.
Вечерта
в съня му доплуваха с лодка група чернокожи пирати, които бяха
загърнати в полушубки, носеха на главите си ушанки и раздразнено псуваха
на сомалийски сценаристите – не можело ли корабът да се разбие в някой
коралов риф, та да не се налага сега да се пъхат сред ледовете… Но
накрая все пак отидоха, взеха в плен главния герой и поискаха десет
милиона откуп за него. И Минка спря да охка. За всеки случай Кольо
забрани на жена си да гледа филми.
След още една седмица обаче
Минка пак почна – този път молеше някакъв Митко да вкара. Кольо прокле
целия Манчестер Юнайтед и се запъти към баба Айше…
През нощта в
съня му дойде Сър Алекс Фергюсън и се разбраха като мъже – нашият човек
да му напълни една туба от най-старото вино, а оня да не пуска
Бербатов в игра поне месец. За всеки случай обаче Кольо забрани на жена
си да гледа и спорта.
Няколко дни по-късно той отново чу стонове
от спалнята. „Да, Бойко, да, да…” Кольо не спа цяла нощ и призори почука
на вратата на лечителката.
През нощта в съня му дойдоха двама
полицаи. Изобщо не пожелаха да разговарят, а директно го предупредиха да
не си вре гагата, където не му е работа. Все пак на тръгване единият го
успокои, че нашата полиция (ни) пази…
На сутринта Кольо изхвърли
всички чайове, донесе най-голямата мотика и я връчи на жена си, а после
посочи огромната градина…Е, пъшканията не престанаха веднага, но сега
текстът им бе по-приемлив – „ох, ръцете ми…ох, кръста ми…” Но постепенно
намаляха.
Та – ако жена ви почне да пъшка нощем и да споменава чужди имена – трудова терапия му е майката. Иначе – отиде ви семейството…