Неясната точка бе забелязана първо от известния астроном Джордано
Коперник – студентката в общежитието срещу обсерваторията приключи с
преобличането, той въздъхна разочаровано и завъртя телескопа. И тогава
видя нещо, което – ако се замислиш – не би трябвало да е там. Джордано
извади кърпичка, избърса първо очите си, а после окуляра – и пак
погледна. Точката обаче все още си беше там и дори изглеждаше малко
по-голяма. Беше 18 декември 2012 г. и така бе открит астероидът
Армагедон. Според Пророчеството на маите на Земята й оставаха точно пет
дни живот.
…Кризисният щаб бе разположен в Квартирата на ООН, а в
залата бяха събрани държавните глави на почти целия свят. Американският
президент стана, огледа се и започна: - Скъпи избиратели…извинете –
колеги, осъзнавайки своя дълг пред човечеството…С две думи – ние ще се
оправим. Само стойте и гледайте. Абе, някой случайно да знае – на
астероидите нефт има ли? То не че сме опрели до стотина тона, но все
пак…
Два часа по-късно „Аполо Незнам си колко” излетя, въоръжено с
новото свръхмощно лазерно оръдие „Люински”. След известно време обаче
телефонът на президента иззвъня и той чу гласа на командира на екипажа: - Господин президент, прицелили сме се в астероида, но… - Но? - Ами той целият е ЧЕРЕН… - Какво? – извика президентът – Да стреляте в черен малко преди изборите? Никога! Връщайте се. - Ама такова, съдбата на човечеството… Президентът се поколеба за миг, но после здравият разум надделя, той повтори заповедта си – и американците излязоха от играта.
-
Въпреки незаслужените нападки към нас заради някакви малоумни пънкарки…
- започна следващият добре облечен мъж – Русия не може да си позволи да
остане настрани от…И да се разберем отсега – като свършим, никакви
инвазии в Близкия изток. Договорились?
Останалите кимнаха и малко
по-късно от Байконур излетя поредният „Союз” , с бригада космически
сапьори и няколко атомни бомби на борда. После седящите в залата видяха
как той каца на астероида (Армагедон вече изглеждаше голям колкото тиган
„Тефал”) и екипажът почва да дупчи. Всичко бе извършено по план,
накрая космонавтите рапортуваха на президента, поседяха преди тръгване
(като изпиха междувременно три бутилки водка) – и отлетяха. А после
зачакаха команда.
- Значи, разбрахме се – мир в Близкия изток и
една година ще карате само лади … - руският президент владееше изцяло
положението, а другите само тъжно кимнаха – Огън! Но нищо не се
случи. Така и не се разбра – батериите на дистанционното ли бяха мокри,
друго ли – макар че по-късно доста хора бяха преселени в Сибир. Но сега
вече към Земята летеше астероид с ядрен заряд на него.
Изпратиха и
един съвместен полет на Евросъюза, обаче. . . От непрекъснатото каране
на фарове акумулаторите му се изтощиха още на половината път, екипажът
без малко щеше да умре от глад, понеже яйцата им за закуска не били от
„щастливи” кокошки – а и да летиш с максимално разрешена скорост
тридесет километра в час… И тогава се изправи представителят на една
малка балканска страна.
Той не постави условия – не беше свикнал. Просто каза, че проблемът ще бъде решен до края на деня. И
докато колегите му клатеха глави в недоумение, в същата малка страна
във вечерните новини съобщиха, че летящият към Земята обект съдържа 98%
метал. А после настъпи истински Армагедон…
…Петстотин цигани
излетяха с делтапланери и след половин час астероидът изчезна от
екраните. За сметка на това оборотът на пунктовете за вторични суровини в
същата страна нарасна неимоверно.
Е, като не си искаш
предварително – нищо не ти дават. Малко благодарности, обещание за
по-бързо приемане в Шенген - и толкова. Дори самите герои не получиха
нищо – освен снимка с президента и по едно бурканче шведско сладко от
боровинки. Но на тези гладни времена и това бива.